Тери Пратчет - Последният континент

На фона на звездите преминава костенурка, понесла четири слона върху черупката си.

И костенурката, и слоновете са по-големички, отколкото хората биха очаквали, но сред звездите разликата между огромно и мъничко е относително миниатюрна.

Въпреки това костенурката и слоновете са (по костенурските и слонските стандарти) много големи. Те са натоварени със Света на Диска — с огромните му земи, облачни плетеници и океани.

Хората не живеят на Диска в по-истински смисъл, отколкото в не толкова изпипани части на мултивселената обитават кълба. Е, да, планетите може и да са местата, където техните тела си поглъщат чая, но хората живеят другаде, в собствени светове, които много удобно се въртят около централните точки на главите им.

Когато боговете си правят дружески сбирки, те си разказват историята за една планета, чиито жители наблюдавали с умерен интерес как огромни ледени късове, помитащи наведнъж цели континенти, се стоварвали върху друг свят. А той по астрономическите мерки бил, кажи-речи, в съседния им двор, но те не си мръднали пръста, защото такива произшествия се случват само някъде из Космоса и не ги засягат. Някоя разумна раса поне би намерила кому да се оплаче. Впрочем никой не хваща вяра на тази история, защото толкова тъпи твари никога не биха могли да открият слууда 1 1 Открива се много по-лесно от огъня и съвсем мъничко по-трудно от водата. .

Все пак хората са склонни да повярват в какво ли не. Например някои държат на легендата, че цялата Вселена се побирала в кожената торба на един старец.

И те са прави.

Други пък ги засичат: „Ей, я почакайте! Щом носи цялата Вселена в торба — нали такива ги разправяхте? — значи носи и себе си, и торбата вътре, защото Вселената обхваща всичко. Включително и него. Торбата също, разбира се. А тя вече трябваше да е вътре в себе си.“

Отговорът гласи: „Е, и?“

Всички племенни митове съдържат истината. Зависи какво влагате в думата „истина“.

Общоприет тест за всемогъществото на някой бог е умението му да види падането и на дребна птичка. Но само един измежду боговете си води бележки и внася малки поправки, за да падне птичката следващия път по-бързо и по-тежко.

Може и да проумеем някога защо го прави.

Може и да проумеем защо човечеството е тук, макар че това вече е по-сложничко и подсказва друг въпрос: „Че къде другаде трябваше да сме?“ Ужасно е обаче да си представиш как някакво божество разбутва облаците и казва: „Ей, сган, още ли сте тук? Аз пък си мислех, че сте открили слууда преди десет хилядолетия! Докарвам десет трилиона тона лед в понеделник!“

Може би дори ще проумеем защо е птицечовката. 2 2 Не защо птицечовката е нещо. А изобщо защо.

Тежък мокър сняг се стоварваше върху градините и покривите на Невидимия университет, най-изтъкнатото висше учебно заведение по магия в Света на Диска.

Снегът беше и лепкав, затова придаваше на околността вида на скъп, но пошъл орнамент и се напластяваше по обувките на Макабър, старшия бледлоу 3 3 Бледлоу е мелез между портиер и квестор. Не ги подбират заради въображението им. Те просто нямат такова. , който решително крачеше в нощната ледена стихия.

Още двама бледлоу излязоха от една закътана ниша и тръгнаха в крак с него към главната порта.

Ритуалът беше стар, изпълняваше се от векове. През лятото неколцина туристи сигурно щяха да се навъртат наблизо, за да зяпат, но Церемонията на ключовете се провеждаше всяка нощ, независимо от сезона. Дреболии като леда, вятъра и снега нямаше как да я смутят. В минали времена някои бледлоу бяха прекрачвали през чудовища с безброй пипала, за да продължат Церемонията. Други бяха плували в мътните талази на наводнения, бяха отпъждали с бомбетата си заблудени гълъби, харпии и дракони. Със същата невъзмутимост пренебрегваха плебейската намеса на преподаватели, които отваряха с трясък прозорците на спалните си и крещяха: „Докога с тази проклета врява?! И какъв е смисълът?“ Нито веднъж не спряха, а и дори не им хрумваше да постъпят така. Немислимо е да прекратиш Традицията. Достъпно ти е единствено да я обогатяваш.

Тримата мъже стигнаха до по-плътните сенки под главната порта, която едва се различаваше във вихрушките. Дежурният бледлоу ги очакваше.