Тери Пратчет - Последният континент

— Доста трудно е — преведе на по-прост език Лекторът по съвременни руни — да се промени формата на живо същество, но случи ли се веднъж, нататък няма проблеми.

— Май нещо не схванах…

— Архиканцлер, той беше човек, преди да се превърне в човекоподобно. Не помните ли?

— О, да. Смешно, ама май съм свикнал да го виждам какъвто си беше до вчера. Пък и с човекоподобните сме братовчеди, ако се вярва на младия Стибънс.

Другите магьосници се постараха да добият по-безизразен вид. Пондър се намръщи мъченически.

— Той ми показа някои от невидимите писмена — съзаклятнически довери Архиканцлерът. — Страшно са увлекателни.

Този път магьосниците се озъбиха на Пондър Стибънс, все едно се канеха да скастрят нехаен глупчо, запалил цигара в цех за фойерверки. Аха, вече знаеха кой е виновен! Впрочем както винаги…

— А това благоразумно ли е, драги господине? — кисело се осведоми Деканът.

— Декане, по една случайност аз съм Архиканцлер — невъзмутимо напомни Ридкъли.

— Очеваден факт — сопна се другият с тон, по-подходящ за рязане на твърди предмети.

— Ей, аз се интересувам от всичко, което става тук. Стремя се да поддържам добра атмосфера. И вратата ми е винаги отворена. Смятам се за член на колектива.

— Не ми се вярва — подхвана замислено Старшият дискусионен наставник, — да имам роднински връзки с човекоподобни. Щяха да ме предупредят още като малък, нали? „Не обръщай внимание на чичо Чарли, той поначало си мирише неприятно.“ Или нещо подобно. Пък и щяхме да имаме портрети на…

Креслото кихна. Настъпи неприятен миг на морфично колебание, после Библиотекарят си възвърна предишния вид. Магьосниците го наблюдаваха спокойно в очакване на още някоя промяна.

Пред себе си признаваха, че наистина не беше лесно да си спомнят колегата като човек. Отдавна бяха забравили дори името му.

Една магическа експлозия — произшествие с твърде висока вероятност в Библиотеката при такава плътност на неустойчиви книги по вълшебства — го запрати неочаквано сред редиците на далечните човешки сродници. И оттогава той изобщо не съжали за миналото си. Голямото космато туловище, увиснало на едната си ръка от някой висок рафт, докато пренарежда книги с краката си, стана привична гледка сред кореняците на Университета. Даваха за пример неговата отдаденост на работата.

А Архиканцлерът, който се бе сетил тъкмо за това, изведнъж усети гузно, че е започнал да съчинява надгробно слово.

— Хм… Някой не повика ли лекар?

— Джими Поничката 4 4 Най-изтъкнатият ветеринар в Анкх-Морпорк. Обикновено го викат и при хора, чиито болести са прекалено сериозни, за да бъдат поверени в ръцете на професионалисти от хуманната медицина. Единствената слабост на Поничката е склонността му да се отнася с всеки пациент като със състезателен кон. беше тук следобед — осведоми го Деканът. — Опита се да му премери температурата, но се опасявам, че Библиотекарят го ухапа лошо.

— Как тъй го е ухапал? С термометър в устата?

— Ами… Точно това беше проблемът. Не в устата. Библиотекарят май имаше защо да го ухапе.

Настъпи тържествено мълчание. Старшият дискусионен наставник хвана една отпусната черна лапа и я потупа почти съчувствено.

— А в онази книга не пише ли дали маймуните имат пулс? Носът му трябва ли да е студен? Поне някакъв признак?

Разнесе се тих звук — задружното хълцане на половин дузина мъже. Останалите магьосници побързаха да освободят пространство около Старшия наставник.

После няколко секунди се чуваха само пукането на цепениците в огнището и воят на вятъра навън.

Магьосниците отстъпваха към стените.

А Старшият дискусионен наставник — изумен, че тъй и не се е лишил от някой крайник — съвсем бавно свали островърхата шапка от главата си. Един магьосник би го сторил само в най-извънредните обстоятелства.

— Е, това е — промълви мрачно. — Окаяникът е вече на път към дома. Скоро ще бъде във Великата небесна пустиня.

— Ъ-ъ… по-скоро във Великата небесна джунгла — позволи си да го поправи Пондър Стибънс.

— А защо госпожа Уитлоу да не му приготви от своята гореща хранителна супа? — вметна Лекторът по съвременни руни.

Архиканцлерът си представи горещата хранителна супа на госпожа Уитлоу.

— Само като крайно и последно средство — промърмори нерешително. Потупа предпазливо Библиотекаря по ръката. — Стегни се, старче. Скоро ще те изправим на крака и отново ще даваш своя принос в общите усилия.