Чарлс Буковски - Тежко без музика

– Добре, приятелче – каза той, – влизаш в колата, дръпваш я назад и изчезвам.

– Няма да си дръпна колата.

– Да умреш ли искаш?

– Не.

– Тогава дръпни колата.

– Искам да знам защо се ебаваш с мен. Какво искаш? Какво означава това? Защо приличаш повече на мен от мен самия?

– Не си в положение да задаваш въпроси.

– Дръпни спусъка, гадино, идвам.

Пристъпих...

Когато се свестих, онзи беше изчезнал. Колата ми беше там. Усетих раната на главата си. Онзи ме беше ударил с пистолета. Скалпът ми беше сцепен на темето. Кръвта течеше. Извадих си носната кърпа. Притиснах я върху раната. Приближих се до колата. Беше преместена. Беше извадил ключовете от джоба ми. Отворих вратата. Ключът беше все още на таблото. Качих се, изкарах колата и се върнах на магистралата.

Включих радиото. Уцелих "Реквием в ре минор" от Моцарт. Много уместно...

Когато се прибрах вкъщи, Карин седеше на дивана и гледаше телевизия. Каза:

– Какво става? Мислех, че излизаш за водка. Къде ти е водката?

– Еба си шибнята.

– Пфу, пак си пиян – каза Карин. – Тръгвам си.

Седнах на една маса в китайския ресторант и зачаках. Посредникът закъсняваше с десет минути. Може би нямаше да се появи. Имах контакта от надежден източник.

Поръчах на сервитьора още една бира.

– Искам също да поръчам една порция чоу мейн.Със скариди.

Той си тръгна и след малко се върна с бирата. Отпих здрава глътка. Никога не пиех от чаша. Бирата е по- вкусна от бутилка.

Далечната врата се отвори и в ресторанта влезе мъж. Беше с приятна външност. Не знам защо очаквах някой по-грубоват. А може би не беше той? Насочи се към мен. Още един човек седеше на средна маса. Онзи продължи да върви към мен, дръпна стол и седна.

– Добър вечер – каза той.

– Аха – казах, – откъде знаеш, че съм аз?

– Знаем всичко – отвърна той.

Сервитьорът пристигна.

– Горещ чай – поръча той.

Сервитьорът си тръгна.

Приведох се напред.

– Какво ще ми струва? – попитах тихо.

– Колко имаш в банковата си сметка? – отвърна ти тихо.

– Десет хиляди.

– Двайсет хиляди.

– Откъде знаеш?

– Знаем всичко.

– Това са много пари.

– Това е цената. Искаш ли го или не?

– Искам го. Ще получите чек, когато свършите работата.

– В брой. Цялата сума в стотачки. Небелязани.

– Няма да е лесно.

– Направи го.

– Как ще се свържем?

– Ще ти кажем.

– Колко искате в предплата?

– Не, после ще вземем всичко накуп. А ти се погрижи да изтеглиш цялата сума от банката утре. Разбрано?

–Да.

Сервитьорът пристигна с чая.

– Благодаря – каза му онзи. – Но моля, донесете и малко лимон.

Сервитьорът си тръгна.

– Откъде знаеш, че ще платя? – попитах го.

– Ще платиш, и то точно когато ти кажем.

Настъпи мълчание. Той седеше и ме гледаше.

През цялото време бяхме говорили приглушено.

Почувствах се като герой в някакъв филм, в някакъв евтин филм.

– Аз обичам чая с лимон – каза той. – А ти?

– Не. Слушай, разполагам само с регистрационния номер на колата му. Как ще го намерите?

– Ще го намерим. Напиши номера на тази салфетка и я бутни насам.

Имах химикалка. Написах номера и плъзнах салфетката.

– Благодаря – каза той.

Сервитьорът пристигна с лимона.

– Благодаря – каза той.

Докато сервитьорът се отдалечаваше, казах:

– Да знаете, че онзи изглежда точно като мен. Знаем.

– Откъде да съм сигурен, че няма да очистите мен вместо него?

– Не харесваме думата "очистя".

– Коя дума да използвам? Кой термин?

– Не използвай нищо.

– Да не се страхуваш, че нося подслушвателно устройство?

Той изстиска лимона в чая си и отпи. Остави чашата и ме погледна. Запитах се дали този човек има семейство.

– Колко време ще отнеме? – попитах.

– Всичко ще бъде извършено в рамките на пет дни.

Сервитьорът пристигна с моето чоу мейн, после си тръгна.

– Тук не готвят добре – отбеляза мъжът.

– В момента не ме вълнува готвенето. А как ще разбера кога сте приключили? И че наистина сте свършили работата.

– Ще получиш доказателство. Ние държим на репутацията си.

– Не знам как ще намерите човека само с тези данни. Този проклет град е доста голям. Може дори вече да не е тук.

– Ще го намерим. Всичко ще приключи в рамките на пет дни.

– Проговарят ли понякога?

– Да проговарят?

– Имам предвид клиента.

– Клиентът никога не проговаря.

Погледнах своето чоу мейн.

– Не знам дали искам това да бъде направено.