Чарлс Буковски - Тежко без музика

избягах от Атланта, като подписах с една железопътна бригада, която заминаваше на запад и трябваше да се браня от цялата пасмина, защото не се смеех на мръсните им, глупави, плоски шеги, "май те бие сачмата, мъжки!" "да... знам... само стой далеч от мен!"... докато старият пътнически вагон с прашни и кални прозорци ме носеше от един ад към следващия.

Бях се опънал на леглото, когато за пръв път го забелязах. Вратата на банята беше открехната и вътре, пред огледалото, както ми се стори, стоеше мъж и този мъж много приличаше на мен.

– Хей! – извиках.

Скочих от леглото и се втурнах в банята. Когато влязох, банята беше празна – имам предвид празна от друго същество освен мен. Имах тежък махмурлук и си легнах пак. Часовникът на радиото показваше 1.32 следобед. Замислих се за онова, което бях видял или което си бях въобразил, че виждам. После прогоних мисълта от главата си. Все още можех да хвана няколко гонки на хиподрума. Станах да се облека...

Стигнах там за третата гонка. Беше сряда следобед и тълпата не беше голяма. Заложих в третата гонка, загубих и отидох да си взема сандвич и кафе.

Почувствах се по-добре. Хиподрумът беше мястото, на което разпусках. Може да е глупаво, но за друго не се сещах. Без хиподрума и някое и друго питие животът може да изглежда доста зловещ и безсмислен.

Приключих обяда си и се разходих към фонтана. Той се намираше на северозападния ъгъл, под трибуните. Докато се разхождах, чух зад себе си нечии стъпки. Не обичам някой да върви зад гърба ми. Промених посоката, но стъпките продължаваха да се чуват зад мен. Тогава някой ме потупа по рамото.

– Извинете, сър...

Спрях и се обърнах. Мъжът попита:

– Бихте ли ми казали къде е мъжката тоалетна?

– Върнете се покрай гишетата за приемане на залози. След тях, от дясната страна, има едно стълбище. Слезте по него.

– Благодаря – каза мъжът и се отдалечи.

Останах като гръмнат. Мъжът изглеждаше точно като мен. Трябваше да се заприказвам с него по-продължително. Трябваше да го задържа и да науча нещо повече. Той беше стигнал почти до стълбите на мъжката тоалетна. После слезе надолу. Хукнах след него.

Отворих вратата на тоалетната и влязох. При умивалниците го нямаше. Надникнах зад ъгъла към писоарите. Нямаше го и там. Сигурно беше в някоя от кабинките. Само три от кабинките бяха заети – под вратите се виждаха крака.

Реших да почакам. Облегнах се на стената в дъното и се престорих, че чета програмата на надбягванията. След няколко секунди от една от кабинките излезе мъж. Той беше нисък чернокож мъж, облечен в гащеризон. Забеляза, че го гледам над програмата, излезе приятелски настроен.

– Имаш ли фаворит за следващата гонка?

– Не, нищо – отвърнах.

Той застана пред умивалника и започна да си мие ръцете.

Вратата на друга кабинка се отвори. Оттам излезе един старец. Завалията вървеше приведен наполовина. Едва ходеше. Но не можеше без хиподрума. Беше зависим. Стигна до умивалника и започна да си мие ръцете.

Остана само една кабинка. Щях да спра мъжа, щом излезеше оттам. Не може да не е забелязал приликата между нас. Какво целеше? Защо не спомена нищо? Когато ме погледна, сигурно се е почувствал сякаш гледа в огледало.

Видях, че се отваря и последната кабинка. Пристъпих напред. Отвътре излезе мъж. Беше ориенталец. Аз пък бях бял, уморен калифорниец.

– Извинете – обърнах се към него.

– Да, какво? – попита той.

– Нищо.

"КОНЕТЕ СА НА ИЗХОДНА ПОЗИЦИЯ", обявиха по радиоуредбата.

Изтичах да се наредя на едно от гишетата. Пред мен се редеше друг уморен калифорниец, а пред него – уморен латиноамериканец. Умореният латиноамериканец имаше проблем с езика. Най-после си направи залога. После умореният калифорниец поиска фиш за два долара на фаворита. Тъпаци от този сорт ежедневно задръстват гишетата. После и той се разкара.

Застанах пред гишето. Пляснах една двайсетачка.

– ДВАЙСЕТ ЗА ПОБЕДА НА НОМЕР 9! – извиках.

– Какво? – попита касиерът.

Правеше го нарочно. Беше садист. Една трета от тези касиери са садисти.

– ДВАЙСЕТ ЗА ПОБЕДА НА НОМЕР 9!

Започна да дупчи фиша. Камбаната звънна, машината спря и конете се втурнаха иззад преградата.

Взех си двайсетачката и излязох да видя гонката. Беше гонка на една миля. Когато най-после застанах така, че да виждам хиподрума, номер 9 вече беше излязъл с дължина и половина пред другите по отсрещната права от пистата и продължаваше да бяга с лекота. На последния завой увеличи дистанцията на три дължини. На отсамната права увеличи дистанцията на четири дължини. После започна малко да се уморява. Четири-пет коня се опитваха да го настигнат. Жокеят вкара в употреба камшика и конят финишира с цяла дължина преднина.