Чарлс Буковски - Тежко без музика

Карин занесе Нина в спалнята и я положи върху леглото. После разтвори краката на Нина и започна да лиже путката ѝ...

По-късно всички се облякохме. Седнахме в кухнята, изпихме няколко бири и попушихме малко колумбийска. Сделката с хапчетата бе осъществена и aз се набутах с още $20. Карин ни показа някои нови порнографски снимки и си тръгнахме. Качихме се в моя фолксваген модел '67, направих обратен завой и насочих колата обратно към онзи район на града, в който живеят бедните и добрите хора – източен Холивуд. Имахме пакет "Шърманс" и Нина запали по една за двамата.

Пътувахме, докато накрая излязохме на "Фаунтейн". Включих радиото. Нина си качи стъпалата на арматурното табло и се зае да подобрява всеки хит, който пускаха. После пуснаха дълга реклама или по-скоро поредица от къси реклами. Опитах друга станция, после трета, четвърта. Само реклами. Изключих радиото. Минахме покрай някаква бензиностанция. Още беше следобед. Тогава Нина запя:

Карахме по "Фаунтейн" до "Уестърн Авеню", където завих надясно по "Уестърн", покрай мотелите, покрай заведението за такос, покрай пържените пилета на "Пайъниър", покрай булевард "Холивуд", после наляво при "Карлтън". Нямаше места за паркиране, както обикновено, но успях да я вкарам на заден и слязох.

Нина остана вътре, втренчена в мен.

– Ало – каза тя. – Полудя ли? Не искам да идвам у вас. Защо смяташ, че искам да дойда у вас?

– Къде тогава?

– Искам да отида у Елбърт. Закарай ме до Елбърт.

Елбърт беше един пуерториканец, метър и петдесет, с двайсет и пет сантиметров кур, който разправяше, че произхождал от аржентински дворянски род. Тъкмо беше завършил стоматология и изработваше изкуствени зъби. Апартаментът му беше пълен с изкуствени зъби, а стените му бяха покрити с евтини картини и тъпи цитати и фрази. (Нина ме запозна с него една вечер, докато Елбърт гледаше баскетболен мач на "Лейкърс" – барабар Петко с мъжете.) Елбърт изглеждаше почти като изрод, но Нина ми каза, че бил "страшен ебач". Също така каза нещо за количеството злато, което се съдържало във всички тези изкуствени зъби.

Закарах я до Елбърт и тя слезе от колата. Заобиколи откъм моята страна, наведе се през прозореца и ми даде съвсем лека целувка, влажна, с малко език.

– Чао, чиче – каза тя.

После я видях как пресича улицата към жилището на Елбърт, а червената ѝ коса подскачаше по гърба ѝ като водопад и спираше точно над задника, този задник, който подскачаше нагоре-надолу, надолу-нагоре, нагоре-надолу, надолу-нагоре.

Природата винаги ще превъзхожда изкуството. Истински ад е да си стар и болката пронизваше остатъка от душата ми до дъно.

После Нина се качи по стълбите, които водеха към апартамента на Елбърт на втория етаж.

Обичах я. Но нямаше какво да направя. Всъщност имаше: запалих колата и си тръгнах.

На ъгъла на "Франклин" и "Върмонт" имаше един луд стар вестникар. Той скочи пред колата ми, размахвайки вестника към мен. Ударих спирачки и заковах току пред него. Той стоеше там и двамата се гледахме през предното стъкло. Ама че вестникар – лицето му беше безстрастно, напомняше ми Ван Гог, слънчогледи, столове, ядачи на картофи. Той се махна от пътя и аз продължих към дома, където щях здравата да се напия, съвсем скоро, докато Елбърт вкарваше двайсет и петицата.

Ако Ли Бо ми беше на гости, щях да го заведа на грил ресторант "Мусо & Франк" и докато чакаме за маса, щяхме да седнем на бара. Щях да помоля за маса в "старата зала", където да ни сервира Джийн, ако е възможно. Нямам нищо против чакането на бара освен в събота и петък вечер, когато там се тълпят туристите. Щях да си поръчам, както обикновено, водка с лайм, а за Ли Бо – хубаво червено вино. На масата щяхме да поръчаме бутилка божоле и да разгледаме менюто. Щях да разкажа на Ли Бо как Хемингуей, Фокнър и Ф. Скот са се напивали в "Мусо", а и аз също, най-вече следобед, когато поръчвам бутилка след бутилка вино, докато разглеждам менюто, а след това най-често не ям.