Чарлс Буковски - Тежко без музика

– Ханк – каза тя, – какво правиш?

– Нищо. Абсолютно нищо.

– Можеш ли да ми направиш една услуга?

– Добре.

– Да ме закараш до Карин.

– Окей.

– Има от онези, психостимулантите. Не са много добри, но стават, а аз вече нямам аптеки, в които мога ди отида.

– Идвам веднага.

– Дай ми 15 минути.

– Добре.

– Само едно нещо – каза тя.

– Какво? – попитах.

– Взимаме нещата и тръгваме. Не искам никакви такива като последния път. Беше ужасно.

– Добре.

И затворих.

Когато пристигнах у тях, Нина беше по сини джинси и блузка, но боса. Тя често ходеше боса. Дали не обичаше да носи обувки, или просто не знаеше какви ги върши, така и никога не я попитах. Но странното нещо при Нина беше, че независимо дали беше на висок ток или боса, ханшът ѝ беше прекрасен. Повечето жени изглеждат по-добре отзад, когато са на висок ток. Не и Нина. При нея нямаше значение. Не и с такъв задник. Нямаше значение също дали качва килограми – задникът ѝ изглеждаше още по-добре – или сваля килограми – задникът ѝ изглеждаше още по-добре. Всеки ден изглеждаше по-добре.

Когато пристигнах, тя беше там, обсебваща и съвършена, със синя панделка, вързана някъде сред купищата дълга червена коса. А косата ѝ пламтеше в ЧЕРВЕНО; просто те принуждаваше да я гледаш. Под косата си тя изглеждаше спокойна, почти безстрастна – най-влудяващата жена на света, а дори не се снимаше в киното или в спектаклите на Бродуей. Нямаше милионери, които да продават външността ѝ за милиони.

В известен смисъл тя съзнаваше, но в същото време и не съзнаваше факта – тя беше най-сексапилната жена на света. Аз бях донякъде доволен, че тя не съзнава това, защото иначе нямаше да бъда в нейното обкръжение. Както и да е, качихме се на колата и подкарах към западен Ел Ей.

– Добре, господинчо – каза тя, – помни какво ти казах.

– Какво?

– Не искам такива изпълнения като последния път.

Взимам хапчетата и изчезваме.

Слънцето беше ярко и ние пътувахме с вятъра, който раздухваше пламъците на косата ѝ. Чудеса се случват и те най-често се случват тихомълком. За да променя това, включих радиото и тя качи стъпалата си па арматурното табло, пощраквайки с пръсти на музиката. После започна да припява. Гласът ѝ беше висок и весел, една идея по-висок от тона на песента, глас, пълен с веселие и хумор.

После извади клечка кибрит от джоба на блузата си и я драсна на едно от стъпалата си и запали цигарата, която висеше между устните ѝ. Изпуши половин цигара, хвърли фаса и сложи в устата си дъвка. Раздъвка я. Тогава се обърна към мен и ме погледна. А от устата ѝ се наду червеникав балон, който растеше все повече и повече, аз погледнах балона, погледнах в очите ѝ, а дъвката направи:

"Пппукккк..

Асансьорът ни качи горе. Карин ни отвори.

– Идвам само за хапчетата, Карин – каза Нина. – И си тръгваме.

Те влязоха малко навътре в апартамента. Карин се обърна и каза:

– Ще си получиш хапчетата, курво, но преди да си получиш хапчетата, ще получиш нещо друго, курво, курво, курво... путко с цвят като косата на главата ти, курво!

Нина се обърна и побягна към мен, към входната врата.

– Ханк! – изкрещя Карин. – Дръж я!

Хванах Нина и не я пуснах да мине покрай мен. Стиснах я с две ръце, държейки нейните ръце до тялото. Карин се приближи и я удари, докато я държах. Шамарите бяха леки, но резки.

– Курво, няма да ми избягаш!

После Карин сграбчи Нина за косата и я целуна бързо пет-шест пъти. Курът ми се надърви, докато гледах това, и аз подпрях Нина в задника, обут в сини джинси. Карин я зашлеви отново, този път по-силно, залепи уста върху нейната и завъртя глава. Отстъпих назад, свалих си ципа и ръгнах голия си кур отзад в джинсите на Нина, в този неин задник.

Тогава Карин отскочи назад, като извика "Съблечи я, Ханк!" и започна да сваля дрехите си. Разкопчах колана на Нина, после ципа на джинсите ѝ. Тя се биеше и ми беше трудно. Вбесих се, сграбчих я за двете цици и ги стиснах силно. Нина изпищя. Посегнах и смъкнах джинсите ѝ надолу. Карин вече беше гола и се нахвърли върху Нина. Усетих как курът ми се плъзна в голия задник на Нина, в началото на гънката. Спомних си всички следобеди, сутрини, нощи, в които бях гледал този задник – курът ми влезе навътре – победа и великолепие. Карин я удари през лицето с юмрук. Нина изстена. Курът ми влезе още малко навътре. Не помръдвах. Оставих го сам да влиза и да расте. Карин дърпаше с две ръце Нина за косата, целуваше я яростно по устата, като силом разтваряше малката ѝ уста и смучеше безмилостно от душата ѝ. Косата на Нина падаше назад върху лицето ми. Започнах да движа кура си навътре-навън от задника ѝ. Някъде звучеше силно радио. После чух сирена на линейка. После линейката отмина. Косата на Нина върху лицето ми беше много по-твърда, отколкото изглеждаше. Започнах да набивам кура си в гъза ѝ. Това беше мигът на моя живот, мигът на всички мигове. После курът ми се изплъзна от гъза ѝ и влезе в путката ѝ. Вече бях у дома си и се разиграх. Путката ѝ беше влажна и готова. Бях вътре в Нина, плъзгах го нагоре-надолу, грубо, с молитва, но и в пълна почуда. Нина беше притисната между Карин и мен. Малко преди да се изпразня, посегнах и сграбчих Карин за задника и го разтворих широко. После се пресегнах над рамото на Нина, намерих лицето на Карин, устата ѝ, и я целунах, разтваряйки задника ѝ широко, докато помпах сперма в путката на Нина. Изпразних се, дръпнах се и се отдалечих. Карин и Нина продължиха.