Чарлс Буковски - Тежко без музика

Нина беше на 24, дребничка, но имаше почти съвършено тяло и дълга коса с най-чистия червен цвят. Беше минала по трудния път: на 16 родила, след това направила два аборта, след това брак, за кратко работила като проститутка. Работила беше още като барманка и като продавачка, разчитала беше на разни благодетели, на помощи за безработните и на купони за храна, за да оцелява. Но въпреки това ѝ бе останало доста: това тяло, плюс хумор, лудост и жестокост. И се движеше с тази дълга червена коса. Всичката тази дълга червена коса. Нина беше пушечен изстрел в мозъка на душата. Тя можеше да умъртви който и да било мъж. Почти умъртви мен. Но пък не беше първата.

Първия път се срещнах с Карин, когато закарах Нина до тях. Бяха приятелки, а Карин имаше хапчета. Нина имаше трима или четирима лекари, които ѝ пишеха рецепти, но си изяждаше хапчетата много бързо.

Карин държеше апартамент в Лос Анджелис за $350 месечно. Нина натисна копчето на домофона и каза кои сме, нещо избръмча и вратата се отвори. Взехме асансьора до шестия етаж. Карин ни пусна у тях. Тя беше на 22, по-дребна от Нина, която беше доста дребна, поне на ръст (и двете бяха едри там, където трябва да са едри, и дребни там, където трябва да са дребни). Изглежда, бяха изваяни направо от ръка, целяща да подлудява мъжете. И двете изглеждаха като деца, които внезапно са се превърнали в жени, но все пак са останали по някакъв начин деца. Това беше мръсен номер срещу мъжете и мръсен номер на природата, защото на всяка една, изваяна от природата по този начин, се падаха 5 000 други, създадени грозни или безформени, или неприятни, или криви, или слепи, или със сколиоза, или с твърде големи ръце, или без гърди и т.н. и т.н. Не беше справедливо, но когато човек ги гледаше, не мислеше за справедливост, а за секс и любов, за това да се смее с тях, да се бие с тях, да се храни с тях в кафенета, да върви с тях по тротоара по обед, в 3 следобед или в който и да е час от денонощието.

Карин имаше дълга черна коса, сини очи, които изглеждаха почти добронамерени, и устни, които те караха да мислиш за целувки, целувки и почти нищо друго. Да я целуваш сякаш беше достатъчно, но разбира се, не беше. Ако имаше някакъв недостатък, той беше, че чипият ѝ нос бе прекалено къс и заоблен, също както носът на Нина бе твърде остър и дълъг. Но и при двете очите на наблюдателя в крайна сметка се спираха на носа и оставаха там. Възбуда завладяваше тялото, сякаш при цялата тази красота именно недостатъкът бе нейният апотеоз, сякаш без този недостатък красотата не би била толкова красива.

И така, бях се озовал, на възраст 56, в западен Ел Ей, в 3.45 следобед с две от най-красивите жени в Америка, пък и изобщо. И с две от най-коравите жени в света – те бяха уловени в своите форми и в начина, по който другите реагираха на тези форми, и за тях беше трудно да запазят човещината у себе си с всичко онова, което им се случваше. Но и двете притежаваха вътрешно сияние и смелост; не се бяха поддали на външността. Беше объркващо, смъртоносно и чудесно.

Първия път не се случи нищо особено. Нина извади 20-те долара за хапчетата – стимуланти – и това си беше чисто обирджийство; но от друга страна, аз извадих 20-те долара от собствения си портфейл, така че не беше обирджийство – за Нина. Тя си получи хапчетата – леки "психостимуланти", и всички изпихме по едно. Карин гледаше кабелна телевизия на 50-инчов цветен екран. Заприказваха се за разни неща. Най-вече за еротични модели. Карин правеше сесии за по 50 долара на час. Показа ни някои от по-умерените снимки. Бяха добри. Разгледахме ги една по една. Избрах си любимата, размахах я във въздуха, целунах я и я върнах. После Нина разказа за нейния опит като еротичен модел. Не било зле. Но много мразела вагиналните снимки – Господи, колко ги мразела. Путката ѝ не беше като на повечето, беше готина. Някои от онези изглеждат като че ли от задниците им се подават космати портфейли. Адски гнусно. Путката на Нина беше сладка. Аз кимах: да, да. Но един ден майката на Нина започнала да ѝ рови в чантата и намерила от тези снимки. Снимките били напълно нормални, но майка ѝ не разбирала. Нещо свързано с епохата – майката просто не можела да разбере. Особено се възмутила от една снимка – Нина гола, с отметната назад коса, дива и ярка като пламък, с поглед вдигнат към тавана, с разперени ръце, и пикае на пода. Доста секси, всъщност наистина, наистина секси. Майката писнала. Нина била принудена да я зашлеви. Ужасно. Но старата нямала право да ѝ бърка в чантата. Нали така?