След "Мусо" щяхме просто да отидем у нас и да пийнем по още нещо, вероятно още червено вино, и да попушим ароматизирани индийски цигари. Щях да говоря, а той да слуша, после щях да слушам, докато той говори. Щяхме да се посмеем на няколко добри шеги и с това да завършим вечерта. Освен ако той не пожелае да напише няколко стихотворения, които след това да запали и да пусне в пристанището на Лос Анджелис.
В града добрият вкус и добрите решения са не толкова в това, което виждаш и правиш, колкото в онова, което не виждаш и не правиш. Външният свят не е толкова важен, колкото вътрешния, макар да е ясно, че трябва да живеем и с външния. Ли Бо щеше да знае това, така че да пийваме бавно в нощта щеше да е най-приятното прекарване на времето и за двама ни. О, да, да, да.
ПОГЛЕД НАЗАД КЪМ ЕДИН
ОТ ГОЛЕМИТЕ
За Езра Паунд
Колкото по-отдавна е мъртъв някой, толкова по-склонни сме да изкривяваме спомена за неговите достойнства и слабости; мълчанието на покойника дава смелост на оценките ни. Паунд вече доста време е предмет на анализи, той остави след себе си цяла школа и учените от тази школа са по-подготвени от мен да говорят за Паунд. Аз мога да кажа само това, което мисля и чувствам от своята гледна точка, на която може да липсва достатъчно задълбоченост. Тъй като пропилях по-голямата част от живота си като неквалифициран работник, най-задълбоченото изследване, което някога съм провеждал, е върху мен самия. Както и да е, да започваме...
Първо да кажа, че поне една от школите, завещани от Паунд, оказа влияние върху развитието на една част от нашата поезия, само дето тази школа беше по-умела в снобизма и сплетните, отколкото в създаването па нещо дълговечно. А един от призивите на Ез беше: "РАБОТЕТЕ!". Докато тези момчета повече ПРИКАЗВАХА и пишеха критически статии за това каква трябва да бъде поезията. Това им изяждаше времето и накрая им изяде главите. Да се занимаваш с въпросите на Езика си струва само ако теориите ти не водят до запек и задушаване. Много от старите сентенции и афоризми за това, кое какво е, бяха просто перверзни празнословия на неколцина не чак толкова умни мъже. Можем да обвиняваме Паунд в някои неща, но не и в това, че ни е завещал тези хора.
Е? По време на едно десетгодишно пиянство, когато не пишех почти нищо, не четях почти нищо, но гладувах с вещина, имахме една редовна шега с една дама. Би могло да се каже, че тя беше улична дама, с която живях няколко години. След доста дългата разходка до градската библиотека и обратно аз влизах в нашата квартира и за пореден път изваждах една тежка, дебела книга, а тя винаги ме питаше: "Пак ли си взел тая проклета книга?". А пък аз отговарях: "Да, скъпа, "Кантосите". И тогава тя винаги казваше: "Но ти никога не си я чел!".
Мисля, че това казва доста. Все пак аз прочетох части от "кантосите" и макар да не бях винаги сигурен как точно да разбирам това, което четях, се възхищавах на високия и изящен стил, с който стиховете се носеха по хартията. Паунд бе за поезията това, което Хемингуей бе за прозата: и двамата умееха да вълнуват и въздействат, когато нямаше особена причина за това. Някои от нас може би са склонни да се отнасят към тях с пренебрежение, но няма как да ги отминем с мълчание. Паунд остави своя отпечатък. И едно от най-добрите неща, които правеше, бе да изпраща млади таланти в списанието, наречено: "Поезия: списание в стихове". Освен това е написал и други неща освен "Кантосите".
Дали Паунд е бил фашист или антисемит и дали е имал право да бъде такъв, е друг въпрос. Радиоречите, които съм слушал, звучаха по-скоро като идиотски изцепки на гимназист с прекалено високо самочувствие, отколкото като брътвежи на безумец. Освен това съзнанието на твореца често се поддава на естествения импулс да види другата страна. Както и желанието понякога да застане от другата страна, ей така, напук. Защото първата страна се е задържала толкова дълго, че е станала досадна. Селин, Хамсун и други също са се поддавали на това влечение. И не им е било простено. В опита си да отиде по-далече от Добро и Зло (доколкото съществуват) човек понякога изгубва баланса и се озовава от страната на Злото (доколкото съществува), защото изглежда по-интересно – особено когато съгражданите ти така лековато приемат да следват онова, което им се посочва за Добро (без да го подлагат на съмнение). Изобщо у интелигентните хора има предразположение да не вярват на онова, в което вярват масите, което най-често ги превръща в удобни мишени или води до провала им, особено на политическата сцена, където победителите определят коя страна е правилната.
Читать дальше