Чарлс Буковски - Тежко без музика

Намерението ми беше да стоя настрана от писатели, художници, творци, защото чувствах, че те могат да отклонят човек от пътя му със своите неясни амбиции. В края на краищата един добър писател трябва да прави само две неща добре: да живее и да пише, и готово. В Лос Анджелис човек може да живее в пълна изолация, докато го открият, а те винаги те откриват. После се запиват у вас в продължение на дни и нощи и говорят в продължение на дни и нощи. А когато си тръгнат, идват други. Разбира се, човек няма нищо против жените, но онези, другите, определено са душевни паразити.

Един от първите хора, които ме откриха, беше М. Дж., известен бийтпоет от 50-те, който по принцип беше от Ню Йорк и по-точно от Бруклин. М. се появи и похлопа на вратата ми. Вече не беше млад и от доста години се занимаваше с писане. Аз бях по-стар и от него и едва се бях захванал с писане. На всичкото отгоре, естествено, бях махмурлия.

– Буковски, имаш ли кола?

– Да, чакай първо да пия една бира. Ти искаш ли?

– Не, мерси, вече не пия.

– Защо така?

– Абе, пребиха ме две поредни нощи. Първо ме пребиха във Фриско, а на следващата вечер бях в "Барнис" и пак се сбих. Онзи беше професионалист. Така ме смаза, че се насрах. Трябваше да се избърша с вестник. Нямаше къде да спя... Искам да ме закараш до Венис...

– Добре.

– Тоя тип ще пусне поне двайсетачка.

По пътя М. ми обясни, че ни го "дължат". Били сме си платили, каза. Хенри Милър доял тези богаташи от началото на кариерата си. Творецът има право.

Помислих си, че би било хубаво, ако всички творци имат право на издръжка, но чувствах, че това важи и за останалите, и че ако творецът страда от финансови проблеми, то в същото положение са и други хора. Не възразих на М. Той вече не бе млад, но все още беше силен поет. Поради някаква причина обаче не беше добре приет в поетичните кръгове. И в изкуството има политика, както навсякъде. Тъжна работа. Но М. бе ходил на твърде много литературни купони, беше се забъркал в твърде много игрички, беше пълзял около твърде много Имена само заради това, че са Имена; беше предявил твърде много претенции в неподходящи моменти и по неподходящ начин. Докато пътувахме, той извади червено тефтерче с "дойни крави". Всички тези имена бяха подходящи за доене.

Пристигнахме във Венис, слязох заедно с М. и застанахме пред една двуетажна къща. Излезе някакво момче.

– Джими, трябва ми двайсетачка.

Джими изчезна, върна се с двайсетачка, затвори вратата. Качихме се на колата, върнахме се, пихме цял следобед и цяла нощ, а М. обсъждаше поетичния живот. Беше забравил, че вече не пие. На следващата сутрин пихме по бира за закуска и поехме към Холивуд. Друга двуетажна къща. Наложи се М. да потропа на прозореца. Къщата гъмжеше от котки и котенца и навсякъде се усещаше миризмата на котешки лайна. М. получи нова двайсетачка и поехме обратно. И пак пихме.

Виждах се с М. през известни периоди. От време на време той правеше литературни четения в града. На тях идваха малко хора. Той четеше добре и стиховете бяха добри, но злата магия действаше. М. беше белязан. Дойните крави привършваха. Тогава си намери момиче, което го приюти. Радвах се за М. Но М. беше като всички поети: той се влюбваше в жените си, и то твърде дълбоко. Не след дълго отново се озова на улицата, понякога преспиваше на кушетката у дома и псуваше късмета си. Тъй като никой вече не желаеше да го издава, той започна да печата собствените си книги на циклостил. Пазя един екземпляр: "Всички американски поети са в затвора". Надписал я е за мен:

Л. А.

Фев. 1970 На Чарли:

С благословията на Боговете

все още успяваме понякога да го вдигнем.

Покажи ми го, изкрещя той. Покажи

ми го. Човече, опитвам се да го намеря.

Спокойно. Ето го, ето

го. На дланта му лежеше зрънце

бяло семе. Аз не се

празня толкова често, колкото тебе, каза

той. Ето, виж ми

кура. Ето го застанал като

голо дърво на аспарагусовото

Слънце.

С любов,

М.

После М. се захвана да пише песни. Някъде имам негова книга с песни.

– Мисля да се срещна с Джанис Джоплин и да ѝ покажа моите песни – каза ми.

Предчувствах, че нищо няма да излезе от това, но нямах сърце да му кажа. М. беше такъв романтик, преизпълнен с такива надежди. Върна се.

– Не пожела да се срещне с мен – каза ми.

Сега Джанис е мъртва, а М., доколкото знам, върти метлата в Бруклин, най-после се е хванал на работа – при брат си. Надявам се М. да се завърне, в пълния смисъл. Защото въпреки увъртането му около Имената и въпреки просията му в момента на върха са по-лоши от него поети. Може би наистина американските поети са в затвора. Поне повечето от тях...