Чарлс Буковски - Тежко без музика

– Пристигам от едно парти – каза тя. – Всички ме отегчиха до смърт. Едни ляйня, едни превземки. Направо не можех да ги понасям!

После Констанс се обърна към мен.

– Хенри Чинаски, ти изглеждаш точно както пишеш!

– Скъпа, не пиша чак толкова зле!

Тя се засмя и аз я целунах.

– Ти си прекрасна жена – казах ѝ. – Ти си от класните кучки, които така и няма да имам, преди да пукна. Съществува цяла пропаст между нас – образователна, социална, културна, възрастова. Тъжно.

– Мога да съм ти внучка – каза тя.

Отново я целунах с ръце около ханша ѝ.

– Не ми трябват внучки – рекох.

– Имам нещо за пиене вкъщи – каза тя.

– Майната им на тези тук – рекох. – Да вървим у вас.

– Добре – каза тя.

Станах и я последвах...

Седяхме в кухнята и пийвахме. Констанс носеше една такава, как се казва... един такъв зелен, приятен сукман... бяла перлена огърлица, увита около шията ѝ, ханшът ѝ хлътваше където трябва, гърдите ѝ изпъкваха където трябва, очите ѝ бяха зелени, тя беше руса и танцуваше на музиката, която се носеше от колоните – класическа музика, – аз седях и си пийвах, тя танцуваше и се въртеше с чаша в ръка, аз станах, награбих я и казах:

– Боже Господи, Боже Господи, НЕ ИЗДЪРЖАМ!

И я целунах и я заобарвах цялата. Езиците ни се срещнаха. Очите ѝ бяха отворени и ме гледаха. Тя се дръпна.

– ПОЧАКАЙ. Сега се връщам.

Седнах да пийна.

После чух гласа ѝ.

– Тук съм!

Влязох в другата стая и видях там Констанс гола, опъната на кожения диван, затворила очи. Всички лампи светеха, което беше още по-хубаво. Тя беше бяла като мляко, цялата пред очите ми, само космите на путката ѝ бяха златисторижи, а не руси като косата ѝ. Захванах се с гърдите ѝ и зърната моментално набъбнаха. Пуснах ръка между краката ѝ и вкарах пръст. Целувах я по шията и ушите и докато прониквах в нея, намерих устата ѝ. Бях сигурен, че най-после ще го направя. Беше хубаво и тя откликваше, гърчейки се като змия. Най-после си бях възвърнал мъжествеността. Щях да я изчукам. След всички неуспехи... толкова много... на 50-годишна възраст... човек почва да се съмнява. Какво е един мъж, ако не може? Какво струват стиховете? Способността да изчукаш хубава жена е най-голямото Изкуство на Мъжа. Всичко друго е станиол. Безсмъртието е способността да чукаш, докато умреш...

Тогава, както се движех, вдигнах поглед. На стената срещу мен висеше сребърен Христос в естествен размер, прикован на сребърен кръст в естествен размер. Очите му сякаш бяха отворени и ме гледаха.

Пропуснах движение.

– Vas? – попита тя.

Това е просто един артикул, помислих си, парче сребро, окачено на стената. А и ти не си религиозен.

Очите му сякаш се разшириха, потрепнаха. Тези гвоздеи, тези тръни. Горкият, бяха го убили и сега той беше само парче сребро на стената и гледаше, гледаше...

Бананът ми се спихна и аз го извадих.

– Vas? Vas?

Нахлузих дрехите си.

– Тръгвам си!

Излязох през задната врата. Тя щракна и се заключи след мен. Боже Господи! Валеше! Невероятен порой. Беше от онези дъждове, които знаеш, че няма да спрат с часове. Леден! Изтичах до дома на Маркс, който беше отсреща, и похлопах на вратата. Хлопах и хлопах, и хлопах. Не отваряха. Изтичах обратно към къщата на Констанс и хлопах, и хлопах, и хлопах.

– Констанс, вали! Констанс, ЛЮБИМА, вали. УМИРАМ ТУК НА СТУДЕНИЯ ДЪЖД, А МАРКС НЕ МЕ ПУСКА ДА ВЛЯЗА! МАРКС МИ Е СЪРДИТ!

Чух гласа ѝ през вратата.

– Махай се... мръс-с-сен боклук!

Изтичах обратно към вратата на Маркс. Хлопах и хлопах. Нищо. Наоколо имаше паркирани коли. Изпробвах вратите им. Заключени. Имаше някакъв гараж, но беше направен само от летви; дъждът се лееше и вътре. Пол знаеше как да пести пари. Пол никога нямаше да бъде беден. Пол никога нямаше да остане заключен навън под дъжда.

– МИЛОСТ! МИЛОСТ! ИМАМ МАЛКА ДЪЩЕРИЧКА! ЩЕ ПЛАЧЕ, АКО УМРА!

Най-сетне редакторът на "Преврат" отвори вратата. Влязох. Свалих си дрехите, взех си бира и седнах на своята кушетка.

– Ти каза "Майната им на тези тук", когато тръгна – каза Маркс. – Можеш да говориш така на мен, но не можеш да говориш така на Лорейн!

Маркс не спря да повтаря отново и отново – не можеш да говориш така на жена ми, не можеш да говориш така на жена ми, не можеш – изпих още 3 бири, а той не спираше.

– За Бога – рекох, – утре сутрин си тръгвам. Ти ми купи билета. По това време няма влакове.

Маркс продължи да натяква още известно време, после заспа, а аз пих още една бира за лека нощ и си помислих, дали Констанс спи? ... Валеше.