Чарлс Буковски - Тежко без музика

Кажете ми.

Тогава получих писмо от Маркс, който се бе установил в Санта Фе. Обещаваше да ми плати билета за влака и да ме приюти, ако им погостувам известно време. Двамата с жена си живееха без наем при някакъв богат психиатър. Психиатърът искал да пренесат и печатарската преса там, но машината се оказала твърде голяма и не влизала през никоя от вратите, та психиатърът предложил да съборят една от стените, да вкарат машината, след което отново да иззидат стената. Мисля, че това бе притеснило Маркс – любимата му машина да бъде зазидана там по такъв начин. Затова Маркс искаше да отида и да хвърля едно око на този психиатър, да кажа дали психиатърът е читав човек. Не знам точно как стана така, но от известно време си кореспондирахме с този богат психиатър, който освен това беше много лош поет, без така или иначе да се срещнем. Също така си кореспондирах с една поетеса, Мона, не много добра поетеса, а после изведнъж психиатърът се разведе с жена си, а Мона се разведе с мъжа си, след което Мона се омъжи за психиатъра и сега Мона живееше там, и Маркс и жена му живееха там, и бившата жена на психиатъра, Констанс, също живееше някъде наоколо. И аз трябваше да отида и да проверя дали всичко е наред. Маркс смяташе, че знам някои работи. Е, знаех някои работи. Можех да му кажа, че не всичко е наред, не е нужно да си пророк, за да надушиш това, но Маркс сигурно беше прекалено вътре в нещата, плюс безплатното жилище, та не е успял да подуши. Боже Господи. Така или иначе не пишех. Бях написал няколко мръсни разказа за секс списанията, които ги бяха приели. Имах и доста такива разкази в запас. Така че бе дошло време да събера материал за нов мръсен разказ и бях убеден, че в Санта Фе ме чака такъв материал. Така че казах на Маркс да праща парите...

Психиатърът се казваше Пол, ако има значение.

Седях с Маркс и жена му Лорейн и пиех бира, когато Пол влезе с коктейл в ръка. Не знам откъде беше. Притежаваше жилища къде ли не. Северната половина на къщата разполагаше с 4 бани с четири вани и 4 тоалетни. Имах чувството, че Пол излезе от 4-те бани с 4 вани и 4 тоалетни с коктейл в ръка. Маркс ни запозна. Между Маркс и Пол цареше мълчалива враждебност, защото Маркс бе позволил на неколцина индианци да използват една или повече от ваните. Пол не обичаше индианците.

– Пол – казах аз, отпивайки от бирата, – искам да те попитам нещо.

– Какво?

– Аз луд ли съм?

– Ще трябва да си платиш, за да разбереш.

– Зарежи. Вече знам отговора.

После и Мона сякаш излезе от баните. Тя носеше на ръце момченце, което ѝ беше от предишния брак, около 3-4 годишно. И двамата бяха плакали. Запознаха ме с Мона и момченцето. После двамата излязоха някъде. После Пол сякаш излезе нанякъде с коктейла си.

– У Пол провеждат литературни четения – каза Маркс. – Всяка неделя. Присъствах на първото четене миналата неделя. Кара ги да се редят на опашка навън пред вратата. После ги пуска един по един, слага ги да седнат и първо им чете своите неща. Навсякъде държи бутилки с пиене, всички умират за по едно, но той не налива на никого. Какво ще кажеш за такъв един гад?

– Така – рекох, – да не прибързваме със заключенията. – Може дълбоко под цялата тази мръсотия Пол да е един прекрасен човек.

Маркс ме изгледа и замълча. Лорейн само се изсмя. Аз излязох да си взема нова бира и я отворих.

– Не бе – добавих, – може причината да е в парите. Всичките тези мангизи вероятно създават някаква бариера; добротата му стои заключена вътре и не е в състояние да се прояви, чаткаш ли? Може би, ако се освободи от част от парите си, ще се почувства по-добре, по-човешки. Може би тогава всички ще се почувстват по-добре...

– А индианците? – попита Лорейн.

– И на тях ще дадем малко.

– Не, имам предвид, че казах на Пол, че ще продължа да ги пускам тук да се къпят. И да ходят по голяма нужда.

– Разбира се, че може.

– Освен това обичам да си говоря с индианците. Допадат ми. Но Пол казва, че не иска да ги вижда тук.

– Колко индианци на ден идват да се къпят?

– Към 8-9. Жените им също идват.

– Има ли млади?

– Не.

– Е, да не се тревожим толкова за индианците...

На следващата вечер се появи Констанс, бившата съпруга. Тя държеше коктейл и беше пийнала. Все още живееше в една от къщите на Пол. И Пол продължаваше да се вижда с нея. С други думи, Пол имаше 2 жени. А може би и повече. Тя седна до мен и почувствах хълбока ѝ до моя. Беше на около 23 и изглеждаше много по-добре от Мона. Говореше със смесен френско-немски акцент.