Чарлс Буковски - Тежко без музика

Искам да кажа, че вече съм чувал същите крясъци по улиците и те отидоха на вятъра. Измени и идеологически завои се случваха под път и над път. Хората вече бяха с пълни стомаси. Хората бяха припечелили от войната. Съюзникът Русия се превърна във врага Русия. След като светът бе спасен, Йосиф Сталин се превърна в Хитлер за собствения си народ. За пореден път интелектуалците се бяха оказали заблудени.

Действителността опроверга теориите. Историята се пишеше от човешката алчност и дребнавост. Така наречените добри граждани се оказаха изпечени подлеци. Държавна измяна. Документи. Сплетни. Ъруин Шоу видя това и го описа в най-добрата си книга, макар да не помня заглавието. Джо Маккарти се появи навреме. Мръсните чорапи на Адолф. Големите десет напуснаха филмовата индустрия. Десницата отново се възцари. Но как? Не бяха ли десните разбити във Втората световна? Всеки човек се превърна в обект на подозрение. "Бил ли си член на Комунистическата партия?" "Та нима повечето от нас не са били такива?" Но никой не посмя да го изрече. Те слушаха заповедите, идващи от горе, и като добри момчета се подчиняваха. И сега, след като децата на евреите бяха спасени от фурните, евреите отново се оказаха отдясно. Вече насочват своите танкове, своите блицкригове и военновъздушни сили срещу ЛЕВИЦАТА. Това е объркващо.

И ето че сега интелектуалците отново крещят "Революция". Подпалиха банка, взривиха Ай Би Ем, взривиха телефонна компания, взривиха други неща... Замерят полицията с камъни, палят колите ѝ, убиват полицаи, полицаите убиват – винаги са го правили. След това станахме свидетели на процеса срещу "Чикагската седморка" и на един стар гадняр в ролята на съдия. Ако Кънслър не беше предупредил в речта си младите активисти да се въздържат от действие, щеше да стане касапница, която да прерасне в революция. Но той ги съхрани за по-късно. Питате, каква всъщност е ИДЕЯТА ми? Аз съм само фотограф на живота, не активист. Но преди да решите да правите революция, гледайте да излезете победители – имам предвид с въоръжен преврат. А за да стане това, трябва да имате съмишленици в редиците на Националната гвардия и полицията. Което изобщо не се случва. А после трябва да спечелите изборите. Където пък шансовете ви бяха елиминирани заедно с двамата Кенеди. Понастоящем твърде много хора се страхуват за работните си места, твърде много хора си купуват коли, телевизори, къщи, образование на кредит. Кредитът, личната собственост и 8-часовият работен ден са големи съюзници на Установения ред. Ако трябва да си купите нещо, плащайте в брой и купувайте само стойностни неща – не дрънкулки и джаджи. Всичко, което притежавате, трябва да се побира в един куфар; тогава съзнанието ви ще е свободно. И преди да излезете на улицата, за да се изправите срещу униформените служители на реда, вземете РЕШЕНИЕ и бъдете НАЯСНО с какво и защо ще ги замените. Романтичните лозунги не вършат работа. Изработете си ясна програма с недвусмислени принципи, така че ако спечелите, да установите подходяща и благоприлична форма на управление. Защото, не забравяйте, във всяко политическо движение има опортюнисти, жадни за власт, вълци в революционерска кожа. Това са хората, които опропастяват Каузата. Аз съм за един по-добър свят, за детето ми, за мен самия, за вас, но внимавайте. Смяната на властта сама по себе си не е лек. Властта в ръцете на народа не е лек. Властта не е лек. Насочете мисълта си не към това как да свалите едно правителство, а към това как да изградите по-добро правителство. Не падайте в капана отново. И ако спечелите, бъдете нащрек да не се установи някое авторитарно управление със закони, по-потиснически от преди. Не съм точно патриот, но въпреки цялата камара неправди хората все още разполагат с доста широки свободи да изразяват идеи, да протестират, да предприемат действия. Кажете ми, ще мога ли да пиша срещу правителството и когато вие вземете властта? Ще мога ли да застана в парка или на улицата и да кажа каквото мисля? Много се надявам. Но внимавайте, дори и да не пожертвате всичко това в името на Правдата. Аз призовавам за програма, която да ми позволи да избирам между вас и тях, между революцията и старото управление. Ще ме накарате ли да сека тръстика? Това би ме отегчило. Ще строите ли нови фабрики? Цял живот бягам от фабриките. Ще трябва ли всичките ми произведения, музика, картини да са съобразени с целите на държавата? Ще мога ли да се търкалям по пейките или в тесните стаички, да пия вино, да мечтая, да се радвам на спокойствие? Кажете ми какво сте намислили за мен, преди да подпаля някоя банка. Искам в уверение нещо повече от хипарски мъниста, бради, бандани, легализация на тревата. Каква е вашата програма? Уморен съм от смъртта. Да не разхищаваме повече човешки животи. Ако се изправя срещу байонета на правителствен войник и му го отнема, искам да знам какво ще получа в замяна.