Чарлс Буковски - Тежко без музика

Хочнър се запознава с Хемингуей през 1948 г. в Куба и по-точно в Хавана, където е изпратен от "Космополитън", за да убеди или по-скоро да се опита да убеди Ъ.Х. Да напише статия за "Бъдещето на литературата" – въпросната статия така си и остава ненаписана, но Хочнър успява да остане в обкръжението на Хем до неговото самоубийство, а книгата представлява амалгама от спомените на Хочнър, докато следва своя Папа при пътуванията му в Испания, Париж, Куба, Кий Уест, Кечъм и т.н. Има диалози, описания и т.н. Хочнър, разбира се, не е кой знае какъв писател, но книгата се чете сравнително гладко. Хочнър адаптирал някои от творбите на Хем за телевизията и киното. С други думи, Хочнър направил пари от Хем, а Хем също направил пари. Хочнър често изпълнявал ролята на посредник при продаването на авторските права. Хем е умеел добре да подбира приятелите си; той усвоил това умение рано и го запазил дълго. От друга страна, допускал до себе си и разни подмазвачи и гъзолизци, които го използвали, без да му дават нищо в замяна – нито честност, нито уважение. Светът бъка от използвачи, които се присламчват към победителя, и Хемингуей не прави изключение – те смучели кръвта му и тежали в лодката му. От време на време той се отърсвал от някого, който веднага бил заместван от друг. Името на Хем, неговият публичен образ били твърде раздути спрямо таланта му. Веднъж в Кунео тълпата го разпознала и за малко да го смаже, ако не се намесила войската. Това безумно обожание представлява нездравата реакция на тълпа, лишена от свой живот, лишена от душа, лишена от всичко – тълпа, която търси нещо, с което да запълни празнотата си. Хем бил техният човек. Мъжко момче. Бивало го в юмруците, стрелбата, пиенето, жените и войната, но също така се занимавал и с писане, пишел велики неща? , ходел на боеве с бикове и хващал много големи риби. Когато обаче избрал самоубийството, те го разлюбили. За известно време. Винаги се намира някой друг. Друго мъжко момче. Или друг Ван Гог. Или друг Арто. Или друг Селин. Или дори Жьоне. След всеки тост идва нов тост. да живее животът!

Хочнър навлиза в живота на писателя, когато Хемингуей вече не може да пише така, както в началото (мое мнение). В "Отвъд реката сред дърветата" и "Безкраен празник" липсва онази характерна стегнатост на стила. А освен стила самото съдържание също е слабо, бледо и скучно. И двете книги се четат трудно, защото очаквахме повече. В "Старецът и морето", която успя да заблуди комисията на Нобеловата награда, както и много мои познати, Хемингуей, осъзнал грешката си (мое мнение), се опитва да се върне към телеграфния стил от ранните си творби. Той наистина си върна стила, тоест структурата, но съдържанието отново не се оказа на висота. За повечето от четящите тази книга беше реванш, но за пишещите в нея отново отекваше старата прокоба: Хем беше свършен. Приятел с Ава Гарднър и Гари Купър; уважаван в Америка, обичан в Испания, Париж и Куба; на вино, заобиколен от млади авантюристи, по цяла нощ той говори, говори, говори, един стар пияница, разказващ отминали случки, късметът все повече изтънява, преживял е две самолетни катастрофи и кончината на приятеля си Купър. Колко тъпо! Знаел се с Тутс Шор, Ленърд Лайънс, Джими Кенън [3] Съответно съдържател на легендарен манхатънски ресторант, нюйоркски публицист и нюйоркски спортен журналист. – Бел. прев. , с всичките пичове. Говорел за това как шампионът трябва да се оттегли, когато разбере, че му е дошло времето. Приказвал за Тед Уилямс, Димаджо [4] Известни бейзболни играчи. - Б. прев. . Имал цял списък. Останалото е бързо падение. Първо си въобразил, че ослепява. Последвали разправиите за пари. Изкарване на мръсното бельо. Разумът му си отивал, започнал да си внушава разни неща. Постъпването в медицински институции под чуждо име; или по-скоро въдворяването му в тези институции. Електрошоковете. Светът знае историята. Пушката. Кечъм, 1961, на възраст 61. Не толкова отдавна. А сякаш е мъртъв от много по-отдавна. Може и да е така.

Трагедията е част от американската действителност, където човек трябва непременно да бъде победител. Нищо друго не се приема. И когато победителят падне, не му остава нищо. Победителят не получава нищо. Хочнър завършва книгата така: "Ърнест беше разбрал добре: човекът не е създаден за поражение. Човекът може да бъде погубен, но не и победен".

Не, Ърнест не беше разбрал добре: човекът е създаден за поражение. Човекът може да бъде погубен и победен. Докато човекът признава само високото положение и успеха, човекът ще бъде побеждаван, погубван и побеждаван, и побеждаван, и побеждаван, и погубван. Едва когато човекът се научи да съхранява, той ще бъде по-малко побеждаван и погубван. Поуката, която ни остава от Хемингуей, е за един човек, който живя добре, но неправилно, ориентиран единствено към победата. Той живя чрез война и битка и когато забрави как да се бие, се отказа. Но ни остави някои ранни неща, които са може би безсмъртни? Нещо сякаш остава скрито зад движенията на плаща. Нещо болезнено. Но на кого му пука? Да пием за него!