Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Отчайващо е, Йокаста, момчето не може да запише простичка мелодия. Може би трябва да се присъединя към авангардистите и да мятам стрелички по листчета хартия с написани ноти.

В коридора икономката госпожа Вилемс се жалва на някого от слугите от влажното ветровито време и мокрото си пране. Тя е по-добре от мен. Аз съм манипулирал хора от амбиция, от похот или за заеми, но никога за покрив над главата си. Този прогнил замък вони на гъби и плесен. Изобщо не биваше да идвам тук.

Искрено твой,

Р.Ф.

П.П. — Финансово „затруднение“, колко уместен израз. Нищо чудно, че всички бедняци са социалисти. Виж, трябва да те помоля за заем. Не съм виждал по-безцеремонни правила от тези в Зеделгем (и слава богу — икономът на баща ми има по-богат гардероб от моя в момента), но човек трябва да се придържа към някакъв стандарт. Не мога дори да оставя бакшиш на прислугата. Ако ми бяха останали някакви заможни приятели, щях да помоля тях, но истината е, че нямам такива. Не знам как ще пратиш пари, със запис или с телеграма, или ще ги сложиш в колет, или нещо друго, но ти си ученият, ти ще измислиш начин. Ако Еърс ме помоли да си тръгна, с мен е свършено. Чак до Кеймбридж ще стигне вестта, че Робърт Фробишър е трябвало да иска пари от досегашните си домакини, които са го изгонили, защото е бил неподходящ за желаната длъжност. Срамът ще ме убие, Сиксмит, наистина. За бога, изпрати незабавно каквото можеш.

Замъкът Зеделгем

14.VII.1931 г.

Сиксмит,

Слава на Блажения Руф, покровител на композиторите в нужда, слава на Небесата, амин. Чекът ти пристигна тази сутрин по пощата цял и невредим — представих те на домакините си като любящ чичо, който е забравил рождения ми ден. Госпожа Кромелинк твърди, че в Брюж има една банка, която ще го осребри. Ще съчиня песнопение в твоя чест и ще ти върна парите веднага щом мога. Може да стане по-скоро, отколкото очакваш. Дебелият лед, сковал изгледите за бъдещето ми, се топи. След унизителния първи опит за сътрудничество с Еърс аз се прибрах в стаята си в състояние на мъчително униние. Прекарах следобеда в писане на сълзливата си жалба до теб — впрочем изгори я, ако вече не си го направил, — изпълнен със силна тревога за бъдещето. Излязох в дъжда с гумени ботуши и дъждобран и отидох до пощата в селото, като чистосърдечно се питах къде ли ще бъда след месец. Скоро след връщането ми госпожа Вилемс удари гонга за вечеря, но когато отидох в трапезарията, там чакаше Еърс, сам.

— Вие ли сте, Фробишър? — попита той с рязък тон, обичаен за старци, които се мъчат да проявят нежност. — Ах, Фробишър, радвам се, че можем да си поприказваме насаме. Вижте, тази сутрин се държах отвратително с вас. Болестта ми ме прави по-… прям, отколкото е уместно понякога. Извинете ме. Ще дадете ли утре втора възможност на този сприхав негодник, как мислите?

Дали госпожата не му беше казала в какво състояние ме е заварила? Дали Люсил не му беше споменала за наполовина събрания ми куфар? Изчаках, за да не долови облекчението в гласа ми, и благородно му казах, че няма нищо лошо в това да изказваш откровено мнението си.

— Бях твърде отрицателно настроен към предложението ви, Фробишър. Няма да е лесно да извадим музиката от моята кратуна, но нашето партньорство има залог за успех. Вашите музикалност и характер са повече от подходящи за тази работа. Жена ми казва, че даже се опитвате да композирате. Ясно е, че и за двама ни музиката е нашият кислород. С достатъчно воля ще се лутаме, докато открием правилния метод.

При тези думи госпожа Кромелинк почука, надникна вътре, на секундата долови атмосферата в стаята, както само някои жени умеят, и попита дали не желаем питие по тържествения повод. Еърс се обърна към мен.

— Това зависи от младия Фробишър. Какво ще кажете? Ще останете ли няколко седмици, евентуално няколко месеца, ако всичко тръгне добре? А може и по-дълго, кой знае? Но трябва да приемете скромно възнаграждение.

Замаскирах облекчението си като удоволствие, казах му, че за мен ще бъде чест, и не отхвърлих веднага предложението за заплата. — Тогава, Йокаста, кажи на госпожа Вилемс да донесе „Пино Руж“ от 1908!

Вдигнахме тост за Бакхус и за Музите и пихме вино, гъсто като кръв на еднорог. Избата на Еърс — към шестстотин бутилки — е една от най-добрите в Белгия и заслужава кратко отклонение. През войната тя останала неплячкосана от немските офицери, използвали Зеделгем като щаб на командването, благодарение на фалшива стена, с която бащата на Хендрик зазидал входа, преди семейството да избяга в Гьотеборг. Библиотеката и други обемисти ценни вещи също стояли през войната долу (в миналото там имало крипта на манастир), заключени в сандъци. Преди подписването на примирието прусаците опустошили сградата, но така и не намерили избата.