Рей Хамънд: Облакът

Редакторите са по правило последните хора, които преглеждат текста на едно произведение, преди то да се отправи към печатницата, но за тази книга Ник Остин бе така добър да окаже подкрепа с идеи, предложения и съвети още докато планирах сюжета — близо година, преди да се сдобие с окончателния ръкопис. Искам да му изкажа своята благодарност заради творческия принос, прибавен към обичайните му безупречни умения в редактирането.

Саймън Кавана, моят агент в литературна агенция „Мик Чийтам“, се доказа като ентусиазиран и умел литературен представител. През цялото време на написването на този роман той ме предизвикваше, окуражаваше и предупреждаваше да продължавам неуморната работа, да преработвам онези части, които не се бяха получили достатъчно добре, и да наблягам на неща, които щяха да подобрят книгата. Почти винаги се оказваше прав и аз му дължа страшно много, както в творчески, така и в търговски аспект.

Моят редактор в „Пан Макмилан“ Питър Лейвъри бе важна опора в живота и творчеството ми през изминалите пет години. Неговият силен търговски нюх и неизчерпаем ентусиазъм ме караха да изпитвам гордост, че се намирам в кръг от толкова съзидателни и любознателни личности. Освен това искам да благодаря на неговите колеги Ребека Сандърс, Стеф Бируърт и Кейт Ешбъли за тяхната помощ и подкрепа през годините.

За съвети и указания по някои специални и научни теми, между които астрономията и техниката, бих искал да изкажа своята дълбока признателност на писателя и журналист Саймън Икълз, както и на изтъкнатия астроном и телевизионен говорител д-р Бруно Станек от „Астрософтуер“, Швейцария. За съвети по компютърни въпроси и хипотетична извънземна математика, моите благодарности на професор Дейвид Ф. Брейлсфорд от Училището по компютърни науки и информационни технологии, Университета Нотингам, и на многостранния експерт Питър Стюарт. Държа да отбележа, че въпреки внимателната им помощ всички грешки и несъответствия по научни въпроси са изцяло по моя лична вина.

В семеен план не мога да не спомена любящата помощ на моята съпруга Мария Феърчайлд, осъществена още при замислянето на романа, и за това, че ме разбираше, когато се налагаше да се усамотявам за продължително време. Благодарен съм също и на Алън Филипс, който изслуша неведнъж разказите ми за това какво смятам да напиша, както и на Илейн Купър, която не се поколеба да критикува всичко, което смяташе за подлежащо на поправка.

Ще ми се също да изкажа своята благодарност на персонала на курортния комплекс „Орфиъс Айланд“ край Големия бариерен риф в Австралия, задето направиха престоя ми там незабравим. Независимо от това, което ще прочетете в този роман, остров Орфиъс си остава един от най-прекрасните и забележителни курорти на Земята. Благодарности дължа също така на Дагмар О’Тул и Алекс Крайуолд от „Селебрити Спийкърс Асошиейтс“, които, в процеса на развитието на моята професионална кариера, ми помогнаха да посетя остров Орфиъс и много други места, споменати в тази книга.

Накрая, както винаги, съм дълбоко задължен на Лиз Хамънд за търпеливия, усърден и старателен прочит на моите многобройни чернови.

Извънземният сигнал бе толкова слаб, така незначителен между останалите шумове на необятната вселена, че едва не бе пропуснат. Ако не беше успехът на СЕТИ 1 1 От SETI — Search for Extra-Terrestrial Intelligence, организация за търсене на извънземен разум — Б.пр. в продължилата близо десет години кампания за набиране на средства и построяване на наблюдателна станция на обратната страна на Луната, човечеството може би никога нямаше да узнае, че в космоса съществуват и други разумни същества.

Директорът, членовете на съвета и регионалните представители на организацията (всъщност необвързана група учени и чудаци) бяха събрали за проекта за построяване на лунна станция почти седем милиарда, повечето от обществени дарения. Дори след това се наложи да молят за транспортиране на личния състав и товарите НАСА, Европейската космическа агенция и Китай, както и няколко от частните аерокосмически превозвачи, които се занимаваха с изграждане на космически станции, ракетни инсталации, снабдителни пунктове за гориво и дори туристически атракциони на обратната страна на Луната.

Но тъкмо обратната страна бе мястото, което привличаше хората от СЕТИ — страната, която винаги е обърната с „гръб“ към Земята и по този начин е защитена от масивния приток на радио– и телевизионни сигнали, лазерни лъчи, електромеханични смущения и целия останал електронен „шум“, който се произвежда от всяко младо, но бързо развиващо се технологично общество и се разпилява безразборно из околното космическо пространство.