Рей Хамънд: Облакът

Луната е единственият сред всичките 138 спътници в Слънчевата система, който притежава подобна трайно защитена повърхност. От гледна точка на радиосмущенията, това е най-тихото място в цялата слънчева система и е идеалният избор за построяването на изследователската станция, станала известна с названието „Сетиград“.

— Хайде, хайде! — провикна се Дезмънд Йейтс нетърпеливо, втренчил поглед в монитора, в очакване най-сетне на него да се появи сигнал. — Какво правят? Защо се бавят толкова много?

Джоан Райдър, много по-зрял и опитен воин на СЕТИ, сложи успокоително ръка на рамото на младия астроном.

— Какво си мислиш, че правят, Дез? — Тя също гледаше тъмния екран. — Проверяват и препроверяват, както щяхме да направим и ние. Въпросът е твърде важен, за да се допусне грешка.

Йейтс кимна, прокара пръсти през черната си коса и внимателно се надигна в слабата лунна гравитация. Беше само на двайсет и пет, наскоро завършил университета в Станфорд, и би трябвало да асистира на по-опитните си колеги. Но тъкмо той бе засякъл странния сигнал — предаване, за което сега бе повече от сигурен, че произхожда от извънземен източник.

Ако трябва да се придържаме към фактите, мощните анализиращи компютри на СЕТИ първи идентифицираха необичайния сигнал сред милиардите шумове, създавани от галактиките. Но пък Дез Йейтс бе човекът, избрал точно този участък от небето, Йейтс настрои честотата за сканиране и пак Йейтс се спря на точката за „възможен контакт“, която компютърните системи бяха категоризирали като „ЕТИ клас 22“ (от незначителен интерес). Този „контакт“, сега набързо преквалифициран в „клас 1“, или „многообещаващ“, принадлежеше изцяло на Дез и сега той и двамата му колеги агонизираха от нетърпеливо очакване да получат необходимото потвърждение от радиотелескопа „Парс“ в Австралия и английската обсерватория „Джодрел Банк“.

Малко след официалното си създаване през 1960 СЕТИ бе наложила строги изисквания и процедури за проверка и верификация на всеки сигнал, за който има съмнение, че е от извънземен произход. Основателите на организацията се бяха оказали прозорливи хора. През следващите седемдесет години бяха засечени общо 635 „силно позитивни“, но същевременно фалшиви сигнали, седемнадесет от тях толкова убедителни, че СЕТИ бе на път да обяви пред света за осъществяването на контакт, преди истината за техния произход да бъде разкрита.

Съвсем наскоро процедурите за изследване и потвърждаване на произхода на сигналите бяха затегнати, тъй като старейшините на организацията се опасяваха, че построяването на новата прослушвателна станция на обратната страна на Луната може да доведе до поток от предполагаемо позитивни сигнали. Сега вече, след като трима от дежурните в Сетиград се съгласяха да категоризират някой сигнал като „силно положителен“, копие от него заедно с всички съпътстващи компютърни данни се изпращаше за потвърждение до други две обсерватории, работещи по програмата СЕТИ и разположени в различни части на земното кълбо.

Йейтс и компютрите на СЕТИ бяха засекли силно излъчване само преди десетина дни. Тогава Йейтс бе „нощна смяна“ — светлинният режим на станцията бе настроен така, че да имитира денонощния цикъл на Земята. Първото, което привлече вниманието на младия учен, бяха равномерните микропулсации, произхождащи от участъка от небесната сфера, избран от него.

Дезмънд Йейтс така и не беше в състояние да обясни точно какво го бе накарало да изследва споменатия сигнал — особено когато върху диаграмата бяха изписани три други, доста по-силни и обещаващи сигнала — но изглежда, тъкмо в това се състои основната разлика между хората и машините: Йейтс бе действал по интуиция.

По причини, свързани единствено с романтичните му представи за издирване на извънземни форми на живот, той бе прехвърлил сигнала на аудиоуредбата, за да може да чува слабото, но фокусирано излъчване, върху което се бе съсредоточила шейсет и четири метровата чиния на радиотелескопа. От друга страна, Йейтс бе гледал прекалено много научнофантастични филми.

Малката контролна зала — почти всичките й стени бяха покрити с триизмерни високочестотни монитори — внезапно се изпълни с оглушителна какофония. Йейтс чуваше нисък тътнеж, като от океан, и високи пулсиращи звуци, следващи неравен ритъм, но не беше в състояние да улови подробности.

Пресегна се и настрои параметрите на системата за математически анализ за проверка на тайнствения сигнал. И тогава, докато интуицията му продължаваше да набира скорост, поиска от системата да проследи посоката, от която идва сигналът, и да изведе резултатите на малкия холодисплей в центъра на контролната зала.