Тъкмо по време на едно подобно предаване в Чикаго за първи път бяха подхвърлени думите „Нобелова награда“. „Говори се, че ще бъдете номиниран за Нобелова награда — обяви водещият. — Какво смятате за това, доктор Йейтс?“
Осем месеца след официалното съобщение животът на Дезмънд Йейтс се бе променил до неузнаваемост. Той разполагаше със собствен кабинет в сградата на института в Маунтин Вю, и със секретарка, разбира се. Задълженията му бяха да се справях огромния брой запитвания за интервюта, въпроси от колеги и покани за лекции и курсове, както и срещи със знаменитости.
Прозорецът на новия му кабинет гледаше към строителната площадка, на която трябваше да се разположи новият корпус на института СЕТИ. Новината за контакт с извънземните бе довела до приток на нови средства.
В желанието си да покаже пред обществеността напредничавост и загриженост за бъдещето на човечеството американският конгрес бе гласувал значително увеличаване на средствата за поддръжка на института, с което бюджетът им надмина дори този на НАСА и предизвика у последните ревност. И всичко това с благосклонното разположение на обществеността, която бе пощуряла на тема космически изследвания. Сега всеки тийнейджър — от двата пола — искаше да стане астроном, космолог, астронавт или „ловец на извънземни“, както медиите бяха кръстили учените от СЕТИ.
Правителствата на други държави, които също искаха да са съпричастни с новостите, на свой ред определиха значителни суми, а хиляди богаташи направиха дарения и дори промениха завещанията си в полза на програмата СЕТИ.
Директорът Джаксън откри, че неговият живот също е претърпял съществена промяна. Сега прекарваше по-голямата част от времето си в срещи с мениджъри, които се грижеха за новите финансови постъпления на института, или с богати потенциални спонсори, дошли да направят лично посещение в института, преди да решат какво да правят с парите си.
Избран бе нов директор на отдела за научни изследвания — задачата му бе да разшири центъра на Луната. В Сетиград започна монтажът на две нови чинии, както и на десетметров оптичен телескоп. Нито един цент от новите постъпления не бе насочен към съоръженията на земната повърхност.
Веднага след официалното съобщение на института за чуждоземни сигнали от планетата Изо всички обсерватории насочиха радиотелескопите си в обозначената точка и започнаха на свой ред да ги записват. Но на Земята излъчването си оставаше все така слабо и едва доловимо, с всички произтичащи от това последствия и рискове. Единодушното мнение на астрономическото общество бе, че ако не беше лунната база, сигналът е нямало да бъде засечен.
Дез Йейтс бе обявен за почетен член на института СЕТИ и въпреки младостта си бе избран за „професор по извънземни комуникации“. Не очакваха от него да преподава, нито да продължава с изследванията си, работата му беше да наблюдава дешифрирането на сигналите от Изо и да ръководи групата в Сетиград, която записваше всеки бит получена информация.
Броят на криптографските лаборатории, които работеха над дешифрирането на извънземния сигнал, вече бе достигнал тридесет и шест. Десетина от тях бяха основани наскоро и тъкмо с тази цел, а имаше и няколко тайни правителствени учреждения, които също работеха над проблема.
Това, което не преставаше да безпокои новоизбрания професор Йейтс, бе дали някое от споменатите правителствени учреждения би съобщило на обществото, в случай че бъде направен пробив в дешифрирането на сигнала. Той знаеше, че правителствата разполагат с най-мощните и усъвършенствани компютърни системи, толкова всеобхватни мрежи, че напоследък все по-често се чуваха гласове срещу разрастването на подобна неконтролирана сила. Въпросът бе дали изкушението подобно знание да се запази в тайна няма да се окаже твърде голямо. Предполагаше се, че чуждоземната цивилизация от планетата Изо е хиляди, може би дори милиони години пред земната, което означаваше, че притежава познания, осигуряващи невъобразими военни, търговски и икономически ползи. Наистина, кой би издържал на подобна съблазън?
Правителството на Съединените щати вече бе изяснило позицията си. Администрацията несъмнено бе ядосана от начина, по който бяха действали ръководните органи на института. Белият дом и Пентагонът не бяха никак доволни от „липсата на патриотизъм“ — едно толкова важно сведение да не бъде представено първо на родната страна, както се изрази в телефонен разговор с директора на института държавният секретар. На Джаксън му се наложи да му припомни вежливо, че СЕТИ е международна организация и е свързана по-скоро с ООН, отколкото със страната, където се помещава институтът. Разговорът приключи в хладен тон.
Читать дальше