Рей Хамънд: Облакът

— От името на всички народи на нашата планета изпращаме това послание в дух на добра воля и мир и с надежда за взаимно разбирателство и полза между нашите светове през идните времена.

Ръката му се отпусна върху голямото червено копче с форма на гъба и в същия миг осемнайсет международни радиообсерватории и 187 военни радиопредавателни станции на Земята и в космоса започнаха да излъчват лазерните пулсации на съобщението с максимална мощност. Това вероятно бе най-силният синхронизиран радиосигнал, излъчван от Земята и пътуващ със скоростта на светлината. Щяха да са му нужни четиринайсет години и осем месеца, за да стигне до крайната си цел.

— Леле! — възкликна Уокър Донахю, репортер на списание „Тайм“, когато подскачащият върху огромните си гуми лунен автобус прехвърли билото и лунната станция изникна пред тях. — Нямах представа, че е толкова голяма!

— Сетиград се простира на територия от три хиляди акра лунна повърхност — каза Мелъди Барън, представителката на отдела за връзки с обществеността към СЕТИ: стоеше на пътеката в херметически затворения автобус и се опитваше да поддържа добро настроение и висок градус на интерес сред петдесетината журналисти, репортери и оператори. Знаеше, че повечето от тях са недоволни и дори сърдити, че са ги накарали да изоставят всичките си лични и служебни средства за връзка в хотела, но както им бе обяснила вече няколко пъти, на обратната страна на Луната бяха забранени всякакви видове радиосигнали. Тук не биваше да има нищо, което да замърсява свободния от смущения ефир.

— Има шестнайсет редици радиотелескопи с общо над четиристотин чинии — продължи тя. — Някои от чиниите са двеста метра в диаметър.

Докато се спускаха по склона, журналистите можеха да разгледат отблизо редовете телескопи, насочени към яркото нощно небе. „Добре дошли в Сетиград“, сияеше огромен осветен надпис над входа на селището — по-скоро малко градче от множество отделни сгради, свързани с херметизирани тунели. Някои от постройките бяха на два, дори на три етажа, с което можеха да се мерят с най-големите сгради в Лунаград, който се намираше на осветената страна на спътника на Земята.

Журналистите бяха поканени да посетят Сетиград като част от празненствата, организирани от СЕТИ, за да се отбележи трийсетата годишнина от улавянето на първите радиосигнали от планетата Изо. Сигналите продължаваха да пристигат, а Сетиград се бе превърнал в естествено средище за издирване на други чуждоземни предавания.

През трийсетте години след откриването на сигнала богатството на СЕТИ бе станало легендарно. Всяка година в организацията постъпваха нови дарения и, както бе обяснено на гостите журналисти, средствата се използваха за щателно претърсване на онези части от вселената, които все още не са прослушвани с радиотелескопи.

Представителите на медиите влязоха в постоянно действащата експозиция, която се помещаваше в един от просторните куполи — бе достатъчно голям да побере оригиналната шейсет и четири метрова чиния, с която за първи път бяха уловени изонийските радиосигнали. Освен това изложбата включваше холографско пресъздадена сцена на момента, когато младият Дезмънд Йейтс засича извънземния сигнал и си дава сметка, че примитивните компютри от онова време го идентифицират като „модулиран“. Имаше и копие от Нобеловата му награда, поставено в стъклена витрина.

— Разбира се, всички знаете, че понастоящем професор Йейтс е почетен председател, на института СЕТИ — обясняваше Мелъди. — И освен това е съветник по космическите въпроси в Белия дом.

Групата се насочи към следващата холографска експозиция, този път на компютърно генериран модел на планетата Изо и нейното слънце Джилис 76.

— Все още не можем да извършваме оптически наблюдения на Изо намира се твърде далече — обясни Мелъди. — Но спектралните анализи ни дават достатъчно основания за преценка на водната маса й размерите на сушата на повърхността.

В задната част на групата Уокър Донахю се прозя. Дори не си правеше труда да си води бележки или да записва беседата. Чуждоземните сигнали отдавна не бяха новина, смятаха се за прочетен вестник, но пък трийсетгодишнината бе подходящ повод да напусне офиса в Ню Йорк и да се присъедини към това доста скъпо пътешествие до Луната. Никога не бе летял дотук, но и не съжаляваше. Разходката по лунната повърхност се оказа невероятно забавна, а луксозните хотели на околоземна орбита предоставяха великолепна гледка към родната планета и звездите.