Рей Хамънд: Облакът

Завиха мощни сирени и пристигна брониран камион на Специалния отряд, следван от десетина полицейски коли. Чу се и равномерното бумтене на приближаващ се хеликоптер.

— Хвърлете оръжията и легнете по очи! — прокънтя усилен от високоговорители глас.

Водачът на групата скочи и викна:

— Доведете лекар! — Мъчеше се да надвие грохота от перките на хеликоптера и бумтежа на развилнелия се зад гърба му пожар.

— Хвърлете оръжията и легнете по очи! — повтори гласът.

Водачът и двамата му другари се спогледаха, после се проснаха по очи на твърдия бетон. Тежковъоръжените полицаи се втурнаха към тях.

— А сега имам удоволствието да ви представя нашата специална изненада — каза доктор Каку. — Този, човек рядко посещава Сетиград, така че, дами и господа, позволете ми да посрещна с „добре дошъл“ почетния председател на СЕТИ, човека, който пръв откри изонийските сигнали… професор доктор Дезмънд Йейтс!

Докато високият мъж с къдрава черна коса и аристократична осанка заставаше на подиума, откъм журналистическата група се разнесоха вежливи ръкопляскания. Годините се бяха смилили над прочутия астрофизик и движенията му бяха все така енергични, а видът — почти младежки.

— Ще се постарая да не съм многословен — почна той, след като се възцари тишина. — Искам само да подчертая колко се радвам, че най-сетне изпращаме експедиция до Изо — мисля, че отдавна беше време да го направим.

След което се зае да обяснява някои ключови моменти. Съобщи, че ядреният двигател е от клас „Орион“ и ще бъде използван, за да ускори „Дружба“ до необходимата скорост, след което корабът ще премине на йонни двигатели, които ще поддържат ускорението през целия път до Водолей. При приближаването си до планетата корабът щял да разпъне огромни слънчеви платна, които да го забавят чрез улавяне на слънчевия вятър от звездата на Изо. През цялото време на полета корабът щял да е под управлението и командването на екипаж от компютърни личности.

— Накрая — рече той — бих искал да ви припомня как звучат сигналите от Изо в реално време. — Йейтс кимна на доктор Каку. — Ако не греша, точно в този момент трябва да получаваме ретранслирани сигнали от обсерваторията Паркис в Австралия.

Журналистите зачакаха. Доктор Каку отиде в дъното на залата, поговори оживено с някого, после се върна, прошепна нещо на председателя на СЕТИ и се обърна към присъстващите:

— Дами и господа, боя се, че поради техническа неизправност няма да можете да чуете на живо сигналите, които получаваме от планетата Изо. Вместо това ще ви предложим записи от предишни техни излъчвания. Професор Йейтс любезно се съгласи да му зададете някои въпроси. Ако бъдете така добри да последвате госпожица Варън, тя ще ви отведе в централната зала, където е организиран малък коктейл.

От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 20 април 2063

Сигналът, изпращан от извънземните, прекратен внезапно след 30 години

Трийсет години след първото му засичане радиосигналът от планетата Изо внезапно прекъсна. След 16 април от споменатия източник не са улавяни никакви излъчвания.

Професор доктор Дезмънд Йейтс, откривателят на първия извънземен сигнал, каза: „Най-вероятно прекъсването е временно — слънчеви изригвания в системата на планетата или засенчване от друга планета. А може и да са сменили честотата по някаква причина. Сигурен съм, че съвсем скоро ще възстановим контакта“.

„Не е съвпадение“

Други специалисти по издирване на извънземен разум обаче не проявяват подобна увереност. „Те прекратиха излъчването тъкмо когато очаквахме да получим от тях отговор — заяви доктор Джим Бърнс, директорът в отдела за извънземен контакт към НАСА. — Трудно е да определим това като съвпадение“.

За случайните посетители в коридорите на Бостънския окръжен съд Бил Дънкан изглеждаше по-скоро като музикант, комуто предстои да излезе пред развълнуваната нетърпелива публика на някоя сцена. Гъстата му кестенява коса бе дълга до раменете, а сребърната обеца на лявото му ухо по-скоро подчертаваше, отколкото да смекчава орловия му профил. Беше облечен с бяла фланела, дънково яке, джинси и черни каубойски ботуши, които само допълваха общото впечатление за китарист от някоя успяла рок група в края на двайсети век.

Въпреки че функционираше в едно определено високотехнологично общество, криминалното съдопроизводство си оставаше изцяло човешки процес. Макар прослушванията и част от заседанията да се провеждаха във виртуалното пространство, където защитници, прокурори, съдебни заседатели и съдии се срещаха, за да се запознаят с фактите, да пледират или да обвиняват, законодателите все още смятаха, че повечето сериозни криминални деяния трябва да бъдат съдени по традиционния начин. И макар защитниците на модерното съдопроизводство да обясняваха, че това е просто един скъп анахронизъм, съдиите и дума не даваха да се издума за промяна на статуквото — както подмятаха злите езици, може би защото това щеше да повлияе съществено върху заплатите им. Но за съдебни процеси като този, на който трябваше да присъства Бил Дънкан, не можеше да става и дума за каквото и да било изключение — участниците в процеса щяха да се срещнат в реално време и очи в очи. Тримата млади обвиняеми бяха заплашени с обвинение за убийство и в щата Масачузетс наказанието за това бе само едно — доживотен затвор.