Робърт Дохърти - Зона 51 - Граалът

Авалон, Англия

528 г.сл.Хр.

Гъсти облаци се скупчваха над острова, раздирани от светкавици и разтърсвани от гръмотевици — сякаш боговете показваха недоволството си от сцената, която се разиграваше долу. Голямата равнина на Западна Англия се простираше във всички посоки докъдето стига взорът. В центъра имаше плитко езеро, от което стърчеше Тор, — продълговат остров със стръмни брегове, наподобяващ гигантско укрепление, величествено творение на природата, високо над сто и петдесет метра. На самия връх бе кацнал манастир от дялан камък, чиято кула се извисяваше над острова и равнината. Пред стените на манастира се бяха струпали дузина въоръжени мъже с метални доспехи, наобиколили тялото на водача си, който лежеше подпрян на източната стена на кулата.

Кралят, когото рицарите наричаха Артур, умираше и в това не се съмняваше нито един от оцелелите войни. Твърде дълбоки бяха раните му, прекомерно голяма загубата на кръв. Ала макар отпаднал и слаб, кралят все още стискаше дръжката на меча си Ескалибур. Между незасъхналите кървави петна по острието на меча прозираха издълбаните върху лъщящата му повърхност тайнствени рунически знаци.

Артур лежеше по гръб, бронята на гърдите му бе смачкана и пробита на няколко места. Ярките му сини очи гледаха към небесата. Беше едър мъж, висок над метър и осемдесет, с мускулесто телосложение — прославен и безстрашен войн. Имаше червеникава коса, посребрена на слепоочията и темето. Макар да бе прекарал по-голямата част от живота си на бойното поле, кожата му беше бледа.

Неколцина от рицарите гледаха на изток, към Камлан, откъдето бяха дошли. До тази сутрин все още бе съществувала мъничка надежда гражданската война, която разкъсваше Британия, да свърши с мир. Веднага след зазоряване войските на Артур и тези на Мордред се бяха разположили от двете страни на полето при Камлан. Малко по-късно двамата водачи се срещнаха, под флага за преговори, в средата на бойното поле. От това, което щяха да си кажат, зависеше съдбата на войниците, които чакаха, стиснали с овлажнели длани дръжките на своите мечове и копия.

И наистина, преговорите изглежда бяха довели до разбирателство, защото двамата предводители си стиснаха ръцете. Ала в мига, когато Артур се извърна, за да се върне при своите войски, Мордред му нанесе подъл удар със скрития в ръкава кинжал. Раненият Артур се обърна и извади Ескалибур от ножницата. Замахна и острието разсече металната броня върху рамото на Мордред. Едва тогава двамата тежко ранени мъже се отдалечиха, а войските им се вкопчиха в яростен бой.

Рицарите на Артур издърпаха коня на своя водач далече от бойното поле, така постъпиха и хората на Мордред. А през това време атаките не секваха, докато полето се обагри в кървавочервено и се покри с трупове.

Малцина бяха живите от двете страни, когато всичко приключи. Много битки бяха виждали рицарите, ала нито една от тях толкова кървава, дори когато се сражаваха срещу дивите шотландци от севера — а тази битка беше между англичани, рицари, заклели се във вярност пред краля. Но днес нямаше милост, ранените бяха доубивани на място, лишените от доспехи оръженосци — посичани на късове, окованите в тежки брони рицари — поваляни на земята и стъпквани безжалостно с копита, удряни с брадви и мушкани с копия през отворите на шлемовете или процепите под мишниците.

Поне Артур бе успял да нанесе тежък удар с Ескалибур на Мордред, и то пред очите на всички. Сега оставаше само да се надяват, че копелдакът е ранен или мъртъв.

Никой на Тор не знаеше кой е победителят в битката и дали войната е свършила. Малко след раняването на краля неговият доверен кръг от телохранители, известен като рицарите на Кръглата маса, бе положил Артур на носилка, за да го отнесе далече от бойното поле, откъдето така и не пристигна вестоносец с послание за победа или поражение.

Рицарите усещаха, че скупчващите се в небето над тях оловносиви облаци ще доведат със себе си буря, но какво вещаеше тя не знаеше никой, а Мерлин бе далеч, за да разчете небесните знаци. Магьосникът бе изчезнал загадъчно няколко дни преди сражението и сега мнозина проклинаха името му. Повечето от тях си даваха сметка, че епохата на Камелот е безвъзвратно отминала и скоро в Англия ще властват отново невежи варвари.

Войните се отдръпнаха изненадано, когато масивната дървена врата в стената на манастира се отвори със скърцане. Бяха тропали продължително на същата тази врата малко след като пристигнаха, но без резултат. Избраха това място заради легендата, в която се казваше, че островът Авалон бил обитаван от Краля на рибарите