Робърт Дохърти: Зона 51: Легендата

529 г.сл.Хр., Камлан, Англия

Кралят умираше, а с него и надеждата за една нова епоха. Това беше ясно за неколцината оцелели рицари около окървавеното тяло в центъра на тресавището, където се бяха изправили срещу армията на Мордред. Имаха достатъчно боен опит от последните години, за да разпознаят смъртоносната рана. Освен това си даваха сметка, че никой друг, освен Артур, не е способен да изведе Англия от мрачната епоха, която тегнеше над тази злочеста страна, откакто се помнеха. Мимолетната надежда за мир и просперитет сякаш изтичаше в тресавището заедно с кръвта на краля.

Парсивал бе прегърнал краля през раменете и се оглеждаше като обезумял. Най-верният от онези рицари, които се бяха събирали около Кръглата маса, обвързан с клетва и меч, сега изпитваше пълна безпомощност.

— Къде е Мерлин? — провикна се той.

Ако някой наистина можеше да спаси краля, това бе Мерлин, но от магьосника днес нямаше и следа. Всъщност тъкмо заради Мерлин и Светия Граал, който според мълвата беше у него, се бяха срещнали днес двете армии. Битката бе започнала още призори и бе продължила с нарастващо ожесточение през целия мрачен ден. Разразилата се по-късно буря бе приглушила виковете и писъците на ранените и умиращите. Малко след началото на сражението тресавището бе покрито с гъста мъгла, но съратниците на Артур все още чуваха от време на време сблъсък на метал в метал, което означаваше, че боят не е приключил.

Засега бяха в безопасност, макар че никой не знаеше какъв ще бъде изходът от сражението. Бяха издърпали краля веднага след раняването му и го бяха пренесли през тресавището до този малък и сравнително сух хълм. Тръстиките и плътната мъгла засега ги скриваха напълно от останалите участници. Според оскъдните вести тяхната армия бе на път да изгуби битката, макар че Гауейн бе успял да нанесе тежък удар на Мордред.

Една увита в наметало фигура се появи откъм мъглата.

— Спри, вещице! — провикна се Парсивал и вдигна предупредително меча.

Жената замря неподвижно като дърветата зад нея. Отметна назад черната си качулка и разкри бледо лице, изпито и уморено. Косата й беше черна, късо подстригана, със сивкави кичури. Тя разпери ръце като знак, че идва с мир, но Парсивал не свали меча.

— Оставете ме да му помогна — рече жената.

— Моргана — Парсивал произнесе името й, сякаш беше проклятие. — Никой тук не ти вярва.

— Къде е сър Гауейн? — озърна се тя.

— Мордред го посече, когато се опита да спаси краля.

Моргана отстъпи назад, сякаш думите я бяха блъснали в гърдите.

— Къде падна?

Парсивал кимна в посоката, от която прииждаше шумотевицата.

— Там някъде. Сред останалите. Мнозина погинаха днес заради теб и Мерлин.

— Не осъзнаваш какво говориш — тросна се Моргана и пристъпи към краля.

— Остани на мястото си, вещице!

— Той ще умре, ако не ме оставите да му помогна.

Парсивал сведе поглед. Артур бе отворил очи и едва забележимо кимна. Парсивал се подчини и се отдръпна настрани.

Моргана коленичи до краля. Ръцете й се плъзнаха по ризницата до мястото, където бе разкъсана от удара. Тя чевръсто откъсна парче от наметалото си и го затъкна в отвора. Груб, но поне за момента ефикасен метод да спре кръвта.

— Защо ми помагаш? — прошепна едва чуто Артур.

— Защото искам да живееш, поне докато твоите рицари те отнесат на Авалон. Там ще предадеш меча на Наблюдателя, който те очаква. И ще възстановиш равновесието.

Артур едва-едва поклати глава.

— Не мога да го направя.

— Ако откажеш, ще те оставя да издъхнеш и сама ще отнеса меча. Ти дойде тук, за да върнеш мира, но не успя. Предай сега меча на Наблюдателите и те ще довършат започнатото.

— Коя си ти? — попита Артур. — Служеше и на двете враждуващи страни, предаде ме, сетне предаде и Мордред. На кого всъщност служиш?

— На човеците.

Артур помълча няколко секунди, сякаш преосмисляше чутото.

— Ти си Наблюдател?

— Нещо повече от Наблюдател — отвърна Моргана. — Предай меча на Наблюдателя от Авалон.

Лицето на Артур трепна.

— Коя си ти? — повтори той със слаб глас.

Моргана не отговори и очите на краля се склопиха. Тя напъха още едно парче плат в отвора на ризницата, надигна се и погледна към Парсивал.

— Отнесете го в Авалон.

— Но на острова има призраци! — възрази стреснато рицарят.

— Отнесете го — повтори Моргана. — Там е едничката му надежда. И вашата също. — Тя се отправи в посоката, където може би лежеше Гауейн.