Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

— Там! — извика Донхад и в същия миг вдигна пушката.

На около стотина метра от тях аирлианец стоеше на плота на една от машините, в средата на която зееше тесен отвор. Донхад пусна един откос, но се бе прицелила твърде ниско и куршумите отскочиха от металния под. Съществото не им обърна никакво внимание, сякаш не ги забелязваше или не можеше да преустанови онова, което правеше. Донхад натисна спусъка отново, но оръжието бе празно. В бързината бе забравила да вземе резервни амуниции от сразения Богоубиец.

Без да се колебае, Гуалкмай се втурна към аирлианеца. Донхад го последва, захвърли непотребното оръжие и извади къс черен кинжал. За да стигнат до аирлианеца, трябваше да преминат по тясна метална стълбица. Гуалкмай пръв се изкачи и запрескача от плот на плот, Донхад го следваше отзад.

Пришълецът вдигна глава и забеляза приближаващия се противник. Не беше облечен като аирлианските войници. Носеше дълга бяла роба, син елек и многоцветно наметало, което на раменете бе закопчано с проблясващи скъпоценни камъни. На гърдите му лъщеше метална пластина, инкрустирана с още скъпоценни камъни. На главата си съществото имаше корона от три обръча.

Донхад уплашено възкликна, когато разпозна предмета в ръцете на аирлианеца.

— Това е Граалът!

Гуалкмай не се нуждаеше от други предупреждения. Всеки човек на планетата знаеше, че в този предмет е единствената им надежда. Устните на аирлианеца се движеха, сякаш шепнеше някаква молитва. Той положи Граала на плота, бръкна зад металния нагръдник и извади два сияещи камъка.

Донхад и Гуалкмай вече бяха само на двайсетина метра от него. И двамата видяха съвсем ясно, че в една от страните на Граала се отвори дупка и пришълецът постави вътре камък. След това завъртя Граала наопаки и направи същото от другата страна.

Гуалкмай прелетя с един скок последните няколко метра и вдигна високо меча. Аирлианецът вече държеше Граала над отвора. Още във въздуха Гуалкмай замахна с меча хоризонтално и острието отсече главата на аирлианеца. В същия миг Донхад се хвърли с протегнати ръце към Граала.

Но дори в този финален миг на смъртта тялото на аирлианеца изпълни своя дълг. Пръстите му се разтвориха. Донхад закъсня с частица от секундата. Златният предмет полетя надолу и изчезна. Тя падна и едва не го последва.

После надзърна в отвора. На около пет метра по-надолу се виждаше пулсиращ поток от златиста енергия. Граалът падаше право към него. Последва ярко изригване и целият кораб се разтърси в продължение на няколко секунди.

После Граалът изчезна.

Кожата върху лицето на Донхад бе зачервена и покрита с мехури от изригването, при което бе разрушен Граалът. Намираше се в контролната зала на кораба-майка, помещението бе изпълнено с Богоубийци и учени. Възторгът от победата над пришълците бе помрачен от новината за загубата на Граала и мнозина сега й хвърляха укоризнени погледи.

— Вината беше моя — обяви на висок глас Гуалкмай, за да го чуят всички. — Не биваше да нанасям онзи прибързан удар.

— И да се беше забавил, той пак щеше да хвърли Граала — възрази Донхад. — Аз закъснях и…

— Никой не е виновен — намеси се друг глас.

Това беше възрастна жена с черна роба, пристегната със сребърен колан. Жената седеше в инвалидна количка, която току-що бяха вкарали в залата. Всички сведоха глави в знак на уважение. Името й бе Енан и бе водач на човеците. Беше изгубила краката и ръцете си преди много години, след като аирлианците я бяха разпънали на кръст и я бяха оставили на милостта на лешоядите. Бунтовниците се бяха добрали до нея още същата вечер и я бяха освободили, но не можаха да спасят обезкървените й крайници.

Енан огледа всички в залата.

— Успяхме да направим онова, за което дори не бяхме мечтали — заговори тя. — Победихме аирлианците. Вече сме свободни. — Кимна едва забележимо с глава към младата жена, която тикаше количката, да я откара в центъра на залата. — Идвам право от щаба на учените. Успели са да проникнат в паметта на Главния страж.

В стаята се възцари мълчание. Всички очакваха да узнаят истината. Донхад тръпнеше от страх и нетърпение. Никой не знаеше кога са се появили аирлианците на тяхната планета и как са я взели под свой контрол — познанието бе изгубено в мъглявото минало на техния роден свят. Някои твърдяха, че аирлианците са били тук винаги, но Донхад и останалите учени се съмняваха в това — ограниченият им брой, малочисленият флот и други фактори показваха, че това са окупационни сили, макар че оставаше загадка защо аирлианците са предприели окупация.