Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Енан затвори очи и главата й увисна, сякаш притисната от невидима тежест. Тя повдигна клепачи с огромно усилие.

— Ние не сме се родили на тази планета, както смятахме досега. И аирлианците не са завоеватели, които са ни превърнали в своя подчинена раса още в далечното минало.

След тези думи се възцари пълна тишина.

— Аирлианците са ни довели тук.

Донхад се пресегна несъзнателно и хвана ръката на Гуалкмай. Беше потресена от чутото. Никога не й бе хрумвало, че расата й може да се е появила на съвсем друга планета.

— Винаги сме знаели, че притежаваме някои известни генетични сходства с аирлианците, че дишаме един и същ въздух, ядем подобна храна и имаме външна прилика. Смятахме, че тъкмо по тази причина те са дошли на нашата планета. Но не е така. Приличаме си, защото сме техни генетични роднини — всъщност ние сме създадени от тях. Първите човеци са се появили, след като аирлианците са променили собствените си гени.

— Защо? — прошепна някой в тълпата.

Енан кимна.

— Това бе ключовият въпрос и отговорът никак не ни хареса. Аирлианците са били въвлечени в междузвездна война с друга раса, която официално наричали Гъмжилото, а неофициално Древния враг. Тази война е започнала много отдавна и е обхванала няколко галактики. Мащабите й надхвърлят всички граници на нашето въображение. Ние сме част от дълговременен план на аирлианците. Били сме предназначени точно за това, в което в края на краищата се превърнахме — войници. Само че трябвало да се сражаваме срещу „гъмжилото“, а не да се вдигнем на бунт срещу аирлианците. Те са смятали в подходящия момент да ни дарят с Граала, за да станем по-добри войници. А дотогава сме щели да си останем смъртни, с ограничена продължителност на живота. Научили ни да ги почитаме като богове и ни развъждали като домашен добитък. — Енан се засмя мрачно. — Само че всички тук знаем, че не се е получило така, както са го планирали. Ние се оказахме костелив орех за техните намерения. Но и това не е всичко — добави Енан след кратка пауза.

Един от учените, които я придружаваха, се приближи към пулта за управление на кораба-майка. Изглежда знаеше какво да прави и Донхад предположи, че е влизал в директен контакт с Главния страж и оттам е почерпил нужната информация, но как точно е станало това — не можеше да си представи.

Бяха пленили Главния страж само преди два дена при атака на добре защитена подземна аирлианска станция, при която дадоха огромни жертви. Веднага след това всички Богоубийци и отряда на Донхад тръгнаха да щурмуват кораба-майка. Всъщност Донхад се радваше, че не е участвала в екипа, който трябваше да се свърже с мозъка на Главния страж.

Мъжът прокара длан по контролното табло, върху което светеха шестоъгълни фигури, маркирани с аирлианските рунически знаци. Светлината в помещението угасна и върху предната стена се появи звездна карта. Една звезда блещукаше в червено.

— Това сме ние — обясни жената. — Според Главния страж ние не сме единствената планета, заселена от аирлианците. По същото време, когато са се появили в нашия регион, те са посетили още дванайсет планетни системи. Не знаем колко от тях са били заселени с човеци като нас.

Донхад имаше известна представа за размерите на Аирлианската империя, но се оказа, че далеч не е наясно какви са действителните й мащаби.

— Ние спечелихме войната — продължи Енан. — Но изгубихме много. Още не се знае дали ще успеем да възстановим планетата. Не искам да ви лъжа. Първоначалните данни не са обещаващи. Разполагаме с достъп до Главния страж и информацията, която се съдържа в него. Може би там ще открием знания, които да ни помогнат. Но не бива да разчитаме на това. Пък и… не смятам, че трябва да изоставим нашите роднини от другите светове. — Тя кимна към екрана. — Защото съдбата им може да е дори по-лоша от нашата.

Пръстите на Донхад стиснаха тези на Гуалкмай.

— Ето защо предлагам да възстановим този кораб до напълно функционално състояние. Ще донесем тук рубиновата сфера, която пленихме преди година — тя ще ни осигури необходимата енергия. Ще подберем отряд от Богоубийци и учени, които ще преминат специална подготовка. Тъй като унищожихме „хищните нокти“, ще конструираме наши кораби, които да летят от кораба-майка до световете, към които ще се отправим, за да ги очистим от аирлианското нашествие.

Четири години по-късно

Дългоочакваният ден дойде.

Спасяването на планетата не бе протекло успешно. След края на Революцията площта на обработваемата земя се бе разраснала до предели, които би трябвало да позволят изхранването на населението. Населението обаче страдаше от глад и болести, не достигаха припаси дори за хората на кораба. Положението бързо се влошаваше.