Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Всяко насекомо в Гъмжилото представляваше сивкава сфера с диаметър около метър и трийсет и множество очи, разположени върху цялото тяло. От издутини по различни места на сферата се подаваха между един и дванадесет израстъка, повечето от които бяха разположени непосредствено до очите. При зрелите индивиди тези пипала достигаха два метра. Насекомите бяха надарени с огромен мозък. Всяко от пипалата можеше да се откачва от сферата и да продължава да съществува в рудиментарно състояние. Пипалата умееха да проникват в телата на противниците, да стигат до мозъчните центрове и да поемат контрола над съзнанието им. По такъв начин те събираха безценна информация, а след това напускаха тялото, връщаха се при сферата и се прикачваха отново към нея, прехвърляйки информацията в мозъка. Ако някой израстък се изгубеше, на негово място израстваше друг.

Някои учени изказваха предположението, че насекомите от Гъмжилото притежават известни телепатични способности, с които общуват помежду си от близко разстояние. Със сигурност нито едно друго същество досега не бе успяло да влезе в контакт със заловен жив индивид от Гъмжилото. Нито един пленник, попаднал при тези зловещи насекоми, не се бе завърнал жив, за да разкаже за преживяното. А тези, които бяха натрупали опит от сраженията с тях, предпочитаха да изтребват врага, вместо да се подлагат на риска телата им да станат гостоприемници на пипалата. С Гъмжилото не се преговаряше — войната започваше още при първия контакт и приключваше едва след пълното изтребване на едната или другата страна. Досега обаче — с изключение на аирлианците — нито една друга раса не бе успяла да издържи на атаките на насекомите.

Разузнавачът на Гъмжилото се приземи на планетата и разпръсна наоколо пипала. Скоро научи, че това наистина е планетата, от която бе излетял корабът-майка. За своя изненада обаче той не откри никакви следи от аирлианците — враг, с който насекомите воюваха от незапомнени времена и който бе построил кораба-майка. Бе прието решението, че по някаква причина аирлианците са избягали от тази планета и са изоставили недоразвитите и надарени с ограничена интелигентност създания. Расата, която в момента обитаваше планетата, не представляваше никаква заплаха за Гъмжилото, по всичко изглеждаше, че тя ще отмре от само себе си след едно или две поколения. Нищо ново за разузнавача на Гъмжилото, присъствал на смъртта на много други раси.

Шейсет години след старта на кораба-майка синът на Донхад и Гуалкмай бе все още жив — макар и вече старец. Имаше смътни спомени за своите родители, а и историята за отпътуването на кораба отдавна се бе превърнала в забулена в мистериозност легенда. Единственото, което я подкрепяше, бяха останките от някога цветущия град. Хората, построили такъв подобен град, със сигурност можеха да конструират и кораб, който да се носи между звездите.

Веднъж, след като неговият внук за пореден път изслуша тази история, зададе един въпрос, който не му даваше покой от много време: защо са го изоставили родителите му? Какво толкова има сред звездите, че да е по-важно от семейството?

По времето, когато Бойното ядро на Гъмжилото се появи в околностите на планетата, синът на Донхад и Гуалкмай вече бе прикован към инвалидна количка. Ядеше съвсем малко и тялото му бе измършавяло. Той знаеше, че краят му е близо.

С появата си на ниска орбита Ядрото можеше да се наблюдава с невъоръжено око от повърхността на планетата и старецът се зачуди дали не се е завърнал корабът-майка. Ала бързо осъзна, че онова, което кръжи там, е далеч по-голямо от кораба. Всъщност — макар че човеците нямаше как да знаят — флотът на Ядрото бе толкова многочислен, че бе предизвикал слънчево затъмнение, което обхващаше половината от повърхността на планетата.

Докато семейството му се събираше около него, завладяно от внезапен страх, старецът изведнъж си спомни полузабравените разкази за Древния враг.

По своята същност Бойното ядро бе малка самодостатъчна механична планета и космически кораб — Гъмжилото нямаше свой роден свят. Съществуваха стотици Бойни ядра, разпръснати из цялата галактика. Всяко от тях бе с дължина над три хиляди и ширина хиляда и шестстотин километра, а на височина достигаше триста и двайсет километра. Масата му бе толкова голяма, че генерираше уловимо гравитационно поле, което достигаше чак до планетата под него. По време на войната с аирлианците бяха унищожени няколко десетки подобни ядра, всеки път за сметка на огромни загуби и унищожаването на цели планети от граничните райони на Аирлианската империя.