Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Разузнавателният кораб се издигна от скривалището си на повърхността и се съедини с Ядрото, за да предаде своя пълен доклад. На планетата имаше разумни същества, но те скоро щяха да изчезнат и не представляваха сериозна заплаха. Всъщност човеците бяха единственото ценно нещо на тази планета. След като приключи с доклада, разузнавателният кораб бе пратен към мястото в космическото пространство, където бе задействан междузвезден двигател.

Междувременно Бойното ядро изстреля няколко по-малки кораба, които заеха позиции около планетата. Всеки от тези „малки“ кораби бе по-голям от аирлианския кораб-майка. Това бяха огромни сфери, от които стърчаха различни видове оръжия. Корабите започнаха да се спускат плавно през атмосферата и на височина около петнайсетина километра вече се виждаха ясно от ужасеното население.

В този момент корабите изстреляха свои умалени версии. Близо две хиляди десантни кораба се спуснаха върху повърхността на планетата като черен дъжд. Всички се приземиха едновременно, разтвориха врати и пуснаха навън Гъмжило.

Синът на Донхад и Гуалкмай видя с очите си как един от корабите кацна наблизо. Когато съгледа онова, което излезе отвътре, сърцето му спря да бие и той издъхна на място. Беше един от щастливците.

Гъмжилото започна своята жътва и само след шест часа на планетата не остана нито една жива душа.

10 800 г.пр.Хр. — Слънчевата система

Донхад и Гуалкмай заедно с други четиринайсет екипа, набрани да участват в първата мисия на планета, потънаха в дълбок сън малко след излитането на кораба. Бяха настанени в черните цилиндри, използвани от аирлианците със същото предназначение, и нямаха никаква възможност да узнаят какво става както на техния роден свят, така и на кораба, чийто екипаж бе подложен на естествени промени. Възрастните членове измираха, раждаха се деца, появи се уникално ново поколение, за което целият свят бе затворен зад стените на чуждопланетния кораб. Единствените планети, които бяха подходящи за заселване, бяха „засетите“ от аирлианците. Но там врагът се бе окопал здраво, както установяваха всеки път, когато ги наближаваха на почтително разстояние и пращаха разузнавателни капсули.

За бодърстващия екипаж на планетата бяха изминали осемдесет години, но за спящите Донхад и Гуалкмай това бе само миг. Най-сетне дойде денят да ги събудят.

В контролната зала им съобщиха, че приближават система от девет планети и вече летят със субсветлинна скорост. Бяха изпращали четири екипа на предишни планетни системи и при всеки от тези случаи корабът-майка бе изчаквал няколко години, преди да включи своя звезден двигател.

Докато стояха в контролната зала, всеки от двамата си мислеше, че техният едничък син може вече да се е превърнал в прах. Не знаеха каква е била неговата участ, но се надяваха, че поне е изживял един дълъг и щастлив живот. Бяха научили, че Енан е умряла преди трийсет години и сега други управляваха кораба. Изпитваха отчуждение към това ново поколение, което не бе участвало в Революцията, дори не бе стъпвало някога на повърхността на планета.

Изпитаха облекчение, когато най-сетне ги настаниха на един от корабите в хангарите на кораба-майка и им съобщиха, че наближават система от девет планети. Корабът, наречен „Финбар“ като техния син, бе натъпкан с оръжия, експлозиви и машини, повечето от тях наследени от аирлианците. Имаше и солидни припаси от вода и храна. Приличаше на огромен диск с издатина в предната част, зад която се намираше контролната зала. На двете седалки се бяха настанили Донхад и Гуалкмай. Външната му обшивка бе сива. Веднага щом „Финбар“ се отдели, корабът-майка смени курса си, напусна Слънчевата система и се насочи към открития космос.

Целта им бе третата планета — единствената в тази система, която бе подходяща за органичен живот. Чакаше ги доста дълъг път от мястото, където ги бяха оставили. Когато наближиха планетата, включиха защитните екрани, за да не бъдат засечени от аирлиански детектори.

Не посмяха да извършат електронно сканиране на планетата от разстояние, тъй като се опасяваха, че така ще предупредят аирлианците за своето пристигане. Решиха само пасивно да сканират с оптични устройства на максимално увеличение. Откриха общо седем континента, ако трябваше да броят и огромните ледени маси на южния полюс. Малко след това засякоха и главния аирлиански пост — намираше се върху изкуствено построени концентрични острови в средата на един от океаните. Върху централния остров, заобиколен от шест пояса суша и вода, се издигаше огромен златен палат — същият като аирлианския команден център на тяхната планета. Докато се приближаваха към третата планета, подминаха четвъртата — тя имаше червеникава повърхност, без открити водни басейни и на нея също бе построен аирлиански пост, оборудван с междузвезден предавател.