Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Донхад се огледа и забеляза други подобни отвори, през които нахлуваха нови екипи Богоубийци. Корабът-майка — крайната цел на тази атака — бе точно пред тях.

Мъжът с пушката бе уцелен със златист лъч от един аирлианец, който се спотайваше между краката на шейната. Донхад се стрелна напред и сграбчи пушката. Опря приклада в рамото си и стреля така, както я бяха учили. Аирлианецът отсреща се строполи с димящи рани в гърдите.

Пришълците бяха притиснати в капан. Корабът-майка не можеше да излети, тъй като човеците вече бяха взели под свой контрол Главния страж, който контролираше изстрелването. Освен това бяха разрушили и „хищните нокти“ — бойните кораби на аирлианците. Всичко това бе станало с цената на огромни жертви и опустошаването на по-голямата част от планетната повърхност. Но дори тази цена бе за предпочитане пред робството. Донхад се надяваше, че когато всичко приключи, ще успеят да възстановят част от щетите.

Тя притича до металния крак и се притисна към хладната му повърхност. Намираше се на десетина стъпки под дъното на грамадния кораб. Вторият Богоубиец я застигна и се забави, колкото да довърши пришълеца, когото бе простреляла. Беше едър як мъж с дълга черна коса, която се спускаше до раменете. Лицето му бе като издялано от скала, между дясното му око и брадичката се извиваше зловещ белег.

— Гуалкмай — представи се той, докато шареше с ръка по металната повърхност на крака.

— Донхад.

Тя правеше същото. Скоро напипа една вдлъбнатина.

— Ето тук.

Тя сграбчи окачения на шията й медальон и го притисна във вдлъбнатината. Върху стената се появиха очертанията на врата, висока три метра и широка метър и половина, която се плъзна встрани. Отзад имаше шахта на асансьор.

— Да изчакаме подкреплението — предложи Гуалкмай.

Донхад поклати глава.

— Не можем да чакаме. Пришълците ще взривят кораба. Ако избухне, ще унищожи целия континент. Трябва да узнаем истината. А и Граалът сигурно е вътре.

Тя влезе в шахтата. Гуалкмай я последва, без да се двоуми. Вратата се затвори и те се понесоха нагоре.

— Бъди готов — предупреди го Донхад.

Скоро асансьорът спря. Гуалкмай изруга, когато вратата се отвори неочаквано. Двамата подадоха предпазливо глави. Намираха се в коридор, който завиваше дъговидно след около петнадесет метра.

Докато се придвижваха, Донхад не сваляше приклада на пушката от рамото си. Малко по-нататък коридорът се изправи. Другият му край се губеше в далечината — изглежда преминаваше през целия кораб. Не се забелязваше никакво движение. Други коридори пресичаха този на равни интервали.

Доскоро част от огромна армия, сега двамата се чувстваха изолирани. Донхад бръкна под ризата си и извади навит на руло лист. Гуалкмай проследи движението й, но отмести очи, когато тя го погледна. За своя изненада Донхад откри, че се изчервява. Тя нервно отметна коса.

— Един от нас загина, за да се доберем до тази информация — обясни, докато развиваше листа.

— Мнозина от нас трябваше да загинат — отвърна Гуалкмай и коленичи до нея. Най-много жертви бяха дали Богоубийците, които винаги се намираха в предния фронт на атаката. Гуалкмай бе един от малкото оцелели щастливци.

— Двигателите вероятно са разположени отдолу — предположи тя, докато плъзгаше пръст по схемата, която бяха откраднали от един аирлиански укрепен пост. — А контролната зала е в предния край.

И двамата знаеха, че аирлианците вероятно са монтирали някакво саморазрушително устройство, което щеше да се задейства при приближаването на човеците.

— Но тъй като ние отрязахме достъпа до контролната зала — продължи Гуалкмай, — задействането на взривното устройство може да стане само ръчно.

Донхад се надигна.

— Да вървим към залата.

Те се затичаха напред, като спираха преди напречните коридори, за да проверят за засади. Донхад ги броеше, за да се ориентира.

Тя спря внезапно при един от тях и посочи надясно.

— Оттук.

Напречният коридор бе съвсем къс и завършваше сляпо.

— Но къде… — започна Гуалкмай и в същия миг подът под краката им неочаквано тръгна надолу.

За разлика от предишния асансьор този се движеше с шеметна скорост. Шахтата, през която се спускаха, имаше черни, метални стени. Опряна на рамото на Гуалкмай Донхад усещаше топлината на неговото тяло. Една капка пот се откъсна от челото му и тупна на ръката й.

Коленете им се огънаха, когато платформата рязко спря. Заобикалящите ги стени изчезнаха и те се озоваха в просторно помещение. Под тях бе извитият търбух на кораба. Залата обхващаше цялата долна част на кораба-майка. Покрай стената имаше дълга редица машини.