О. Хенри: Вечеря за двама или Как бе възстановено зрението на Големия Джим Дохърти

Големия Джим Дохърти беше арабия. Той принадлежеше към тази разновидност на човешкия род. В Манхатън това е отделна категория. Тези индивиди се считат за карибците на Севера — силни, сръчни, независими, с изявено чувство за семейственост, почтени в рамките на законите на собствената си общност, отнасящи се с презрение към съседните племена, които се прекланят пред мярката на Обществения аршин. Разбира се, имам пред вид титулованата аристокрация на тази раса. Съществува категория, която носи като качествено прилагателно названието на духов инструмент, направен от евтин и неблагороден метал. Но калаените мини в Корнуол така и не предоставиха материала за производството на описателна номенклатура за Големия Джим Дохърти.

Обиталищата на арабиите са фоайетата или външните ъгли на някои хотели и комплекси с ресторант и кафе. Те са предимно мъже с доста различни габарити — от съвсем дребни до внушителни по размери, но всички до един се характеризират с прясно избръснати синьо-черни страни и брадичка и с облекло, което задължително включва тъмно връхно палто с черна кадифена яка.

За домашния живот на арабията се знае твърде малко. Говори се от известно време, че Купидон и Химен понякога се включват в играта и залагат на дама купа. Дръзки теоретици твърдят — недоволни просто да изкажат мнение — че този тип представител на човешкия род често се свързва с брачен партньор и дори зачева поколение. Понякога се включва в политическите игри, а после на пикници със задушени миди с лук и сланина следва разкриване на госпожа Арабия и малките Арабийчета с лъскави шапки и кофички.

Но този симпатяга е най-вече ориенталец. Той смята, че неговите жени трябва да бъдат прекалено търпеливи. Някъде зад решетки или украсени с цветя аварийни изходи те го очакват. Там без съмнение те пристъпват по килими от Техеран, забавлявани от персийския славей, свирят на цитра и се хранят с бонбони. Но вън от дома арабията си е ненарушима цялост. За разлика от представителите на другите племена в Манхатън, през свободните си часове той не става конвой на потрепващи дантели и високи токчета, които отмерват с прелестно почукване щастливите секунди на вечерния парад. Събира се с хората си по ъглите и на своя карибски диалект прави коментар върху вървящото в момента шоу.

Големия Джим Дохърти имаше съпруга, но той далеч не носеше лика й на значка, закрепена на ревера му. Имаше дом в една от онези постройки от кафяв камък на една от онези оградени с парапет улици в западната част, които изглеждат като наскоро разкопана алея за боулинг в Помпей.

В този свой дом господин Дохърти се връщаше всяка вечер, когато часът бе вече твърде късен, за да вещае по-нататъшни забавления. До това време обитаващият еднобрачния харем вече се рееше из страната на сънищата, персийският славей бе замлъкнал, а времето бе благоприятно за сън.

Големия Джим винаги ставаше за закуска по пладне и скоро след това се връщаше към срещите със своята „банда“.

Често, макар и смътно, той си даваше сметка, че съществува и госпожа Дохърти. Големия Джим нямаше да оспори твърдението, че тихата, спретната, мила малка женичка срещу него на масата у дома бе неговата съпруга. Всъщност той си спомняше доста добре, че двамата бяха женени от близо четири години. Тя често му разказваше за хитрите номера на Спот, канарчето, и за светлокосата дама, която живееше в апартамента от другата страна на улицата. Големия Джим понякога дори се заслушваше в тези нейни приказки. Не можеше да се каже, че храни някаква враждебност към госпожа Дохърти, в никакъв случай. Знаеше, че всяка вечер в седем тя му приготвя хубаво ядене и го чака да се прибере. Понякога ходеше на дневни представления, освен това имаше грамофон с над седемдесет плочи. Веднъж, когато нейният чичо Еймос пристигна неочаквано от Север, тя отиде с него в музея „Еден“. Без съмнение това са достатъчни забавления за която и да е жена.

Един следобед господин Дохърти приключи своята закуска, сложи си шапката и се отправи към вратата. Вече с ръка на дръжката, той чу гласа на съпругата си:

— Джим — заяви му тя твърдо, — искам да ме изведеш довечера и да вечеряме някъде навън. Минаха три години, откакто не сме излизали заедно.

Големия Джим се слиса. До този момент тя никога не бе искала нещо подобно. Сега се разнесе ароматът на това съвсем ново предложение. Но Джим притежаваше спортен хъс.