О. Хенри: Джими Хейз и Мюриъл

Вечерята завърши и над лагера легна онази тишина, която съпровождаше свиването на папироси от листата на царевични мамули. Естественото езерце блестеше върху тъмната земя като къс паднало небе. Виеха койоти. Глухи удари на копита издаваха присъствието на коне с пранги, които търсеха на подскоци по-хубава трева. Около огъня се беше разположил половин ескадрон от тексаския граничен батальон.

От гъсталака над лагера долетя познат шум — триене и чегъртане на чапарал о дървени стремена. Граничарите наостриха уши. Чуха висок бодър глас, който говореше успокоително:

— Горе главата, Мюриъл. Почти стигнахме, мойто момиче. Ама и ти си едно допотопно, множко ти дойде тази езда. И стига си се мъчила да ме целунеш! Не, не ме стискай толкова силно за шията. Трябва да ти кажа, че конят, който сме възседнали, не е много сигурен. Току виж хвърлил и двама ни, ако не внимаваме.

Подир две минути в лагера се появи уморен сив кон на тъмни петна. На седлото се мъдреше около двайсетгодишен дангалак. И никаква Мюриъл.

— Здравейте, приятели! — поздрави весело конникът. — Нося писмо за лейтенант Манинг.

Той слезе от коня, разседла го, хвърли на земята навитото на кръг ласо и свали от седлото прангите. Докато командирът на групата лейтенант Манинг четеше писмото, новодошлият грижливо зачегърта калта, засъхнала по прангите, с което показа, че не са му безразлични предните крака на коня му.

— Момчета — провикна се лейтенанта, — това е господин Джеймс Хейз. Той е зачислен към нашата част. Праща ни го капитан Маклийн от Ел Пасо. Хейз, щом сложите прангите на коня, момчетата ще се погрижат за вечерята ви.

Граничарите приеха сърдечно новака. Въпреки това те го наблюдаваха внимателно и не бързаха с окончателната си преценка. Граничарите избират новия си другар десет пъти по-предпазливо, отколкото девойката избира любимия си. От издръжливостта, предаността, точната стрелба и хладнокръвието на този, който стои редом с теб, често пъти зависи собствения ти живот.

След като се наяде до насита, Хейз се присъедини към пушещите край огъня. Неговата външност не разреши всички съмнения у събратята му по оръжие. Те виждаха само един дългун с коси, добили от слънцето конопен цвят, и силно загоряло открито лице, на което играеше добродушна, донейде загадъчна усмивка.

— Приятели — каза новакът, — искам да ви представя една дама, моя приятелка. Не съм чул досега някой да я нарича красавица, но вярвам ще се съгласите, че тя не е лишена от качества. Хайде излез, Мюриъл.

Той разгърна синята си фланелена риза. От пазвата му изпълзя рогата жаба. Около пъпчивия й врат беше вързана кокетно яркочервена панделчица. Тя допълзя до коляното на стопанина си и чучна там неподвижна.

— Ето тази Мюриъл — каза Хейз с ораторски жест, — има цял куп качества. Тя никога не спори, стои си винаги у дома и е доволна от червената си дрешка, която носи и в делник, и в празник.

— Вижте я тази пущина! — засмя се един от граничарите. — Виждал съм ги аз такива рогати жаби, но не съм виждал някой да си вземе такава твар за дружка. А тя познава ли те?

— Вземи я и ще видиш — каза Хейз.

Малкият късоопашат гущер, известен под името рогата жаба, е напълно безобидна животинка. Тя е уродливо грозна като праисторическите чудовища, чийто миниатюрен потомък е, но е кротка като гълъб.

Граничарят взе Мюриъл от коляното на Хейз и се върна на мястото си върху сгънатите одеяла.

Пленницата взе енергично да се върти, дърпа и сеца в ръката му. След малко той я пусна на земята. Тромаво, но бързо тя заработи усилено с крака и се добра до краката на Хейз.

— Бива си я, дявол да я вземе! — обади се друг граничар. — Познава те, гадината. Никога не съм подозирал, че тези насекоми имат толкова разум.

Джими Хейз стана любимеца на лагера. Той притежаваше неизчерпаем запас от добродушие и приятен безобиден хумор, които се ценят високо в лагерния живот. И никога не се делеше от своята рогата жаба. В пазвата му по време на езда, на коляното или на рамото му в лагера, под одеялото нощем — грозната твар никога не се отделяше от него.

Джими беше шегаджия от онзи тип, който преобладава в селските райони на Запад а и Юга. Той не умееше да измисли нещо оригинално или да импровизира, а си беше създал някаква своя представа за комичното и се придържаше неотлъчно към нея. Беше решил, че е много смешно да има до себе си дресирана рогата жаба с червена панделка и да забавлява с нея приятелите си. Това беше сполучливо хрумване, защо да не го увековечи?