О. Хенри - Вечеря за двама или Как бе възстановено зрението на Големия Джим Дохърти

Но когато Почитаемия Патрик Кориган, водеща фигура в квартала на Дохърти и негов изявен приятел, ги видя и пристигна на тяхната маса, нещата станаха сериозни. Почитаемия Патрик бе галантен мъж и на дела, и на думи.

— Джими, стари приятелю! — възкликна той, тупна Дохърти по гърба и грейна над Дилия като слънце по пладне.

— Почитаемия господин Кориган… госпожа Дохърти — изрече церемониално Големия Джим.

Почитаемия Патрик се превърна в несекващ извор на забавление и възхита. Сервитьорът трябваше да донесе допълнителен стол за него. Той продължи в същия дух на масата и чашите за вино бяха напълнени отново.

— Егоистичен негодник такъв! — възкликна той, разклати дяволито показалец към Големия Джим. — Така да криеш от нас госпожа Дохърти.

После Големия Джим Дохърти, който и без друго не бе от приказливите, безмълвно наблюдаваше как съпругата му, с която бе сядал на масата всяка вечер в продължение на три години, разцъфтява като приказно цвете; беше духовита, чаровна, непринуден събеседник, отбиваше опитните атаки на Почитаемия Патрик с остроумие и находчивост, които го изненадаха, сразиха и възхитиха. Тя разпери своите отдавна неразтваряни венчелистчета и помещението около нея се превърна в градина. Опитаха да включат Големия Джим в разгори той седеше до тях безсловесен.

И в заведението влязоха група отдали се на забавления политици и добри момчета, които живееха за едната слава. Те видяха Големия Джим и лидера, отправиха се към тяхната маса и бяха представени на госпожата. Само след няколко минути тя вече бе център на внимание в целия салон. Половин дузина мъже я бяха наобиколили, всички до един вещи ухажори, единодушни, че е очарователна. Големия Джим седеше мрачен и непрестанно си повтаряше наум: „Три години, три години!“

Вечерта приключи. Почитаемия Патрик посегна към пелерината на госпожа Дохърти, но това не изискваше думи, а деяние, тъй че огромната лапа на Дохърти я достигна и я грабна буквално за секунда.

Докато всички се сбогуваха на прага, Почитаемия Патрик удари мощно Дохърти между лопатките.

— Джими, момчето ми — заяви той с титаничен шепот, — твоята госпожа е истински скъпоценен камък. Щастливец си ти!

Големият Джим пое към къщи със своята съпруга. Тя изглеждаше така доволна от светлините и витрините по улиците, също както и от възхищението на мъжете в „Хугли“. Докато минаваха покрай „Зелцер“, до тях достигна оживена глъч от кафето. Момчетата се канеха да започнат с питиетата и с отминалите изпълнения.

Пред вратата на техния дом Дилия се спря. Лицето й излъчваше мекото сияние на удоволствието от излизането. Тя не можеше да се надява, че Джим ще й поднесе и други такива вечери, но блясъкът на тази щеше да озарява още дълго самотните й часове.

— Благодаря ти, че ме изведе, Джим — изрече тя с признателност. Сега вероятно се връщаш в „Зелцер“.

— М… му на „Зелцер“! — възкликна Големия Джим. — И на Пат Кориган също! Той какво, да не би да смята, че аз нямам очи?

И вратата се захлопна зад двамата.

© 1997 Людмила Левкова, превод от английски

O. Henry

Dougherty’s Eye-Opener, 1908

Източник: http://bezmonitor.com

Разпознаване: ScanHeads

Редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Гласът на града. Сборник разкази

Издателска къща „Кронос“, София, 1997

Художник: Борис Драголов

Редактор: Пламен Мавров

ISBN 954-8516-29-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13750]

Последна редакция: 2009-10-09 16:50:00