Рей Хамънд - Облакът

Нямаше астроном, астрофизик, космолог или въобще човек, надарен с въображение, който да не мечтае за контакт с извънземен разум, независимо дали би го признал, или не. Истината бе, че постоянно развиващата се в научно и техническо отношение цивилизация очакваше с нетърпение доказателството, че не е сама във вселената. За мнозина подобна идея щеше да замени божествената концепция.

— Сетиград, говори Гюс Уилсън от Паркис — избумтя глас от говорителя на стената.

И тримата членове на лунната група се извърнаха към главния екран. От него ги гледаше мъж на средна възраст с плешива глава и червендалесто обветрено лице. Всички познаваха добре директора на лабораторията Паркис.

Мюкърджи кимна и Дез Йейтс бързо потвърди, че приемат.

— Потвърждаваме автентичността на вашия сигнал CT86901XT и го определяме като позитивен, повтарям — позитивен, доктор Йейтс. — Уилсън беше едновременно развълнуван и напрегнат. — Ние също успяхме да засечем сигнала, макар че бе в обхват, по-нисък от минус 600 — толкова слаб, че едва ли бихме му обърнали внимание на Земята. Освен това елиминирахме каквато и да било възможност за човешки произход на сигнала и проверихме дали споменатата честота — 17,655 гигахерца — се използва от правителствени, академични или военни институции. Ние също смятаме, че сигналът е модулиран и че предполагаемият му източник — ЕЛП H-712256X — е определен съвсем точно, макар че нямаме никакво обяснение защо сигналът трябва да идва от място, което е толкова близко до нас и навярно е проверявано многократно.

Австралийският учен спря да си поеме дъх, после продължи официално:

— Ето защо ние всички тук стигнахме до единодушния извод, че сигналът е позитивен контакт с непозната, но несъмнено разумна чуждоземна цивилизация. Вече трябва да сте получили и писменото ни потвърждение. Поздравления — надяваме се да получите и второ потвърждение.

— Да! Да!!! — провикна се Йейтс и подскочи, забравил, че е на Луната.

— Почакай, Дез, почакай — предупреди го Мюкърджи. — Знаеш, че не сме получили…

— Сетиград, тук Джодрел Банк — последва друг глас от говорителя.

Този път на екрана се появи слабото измъчено лице на сър Кевин Кели, директор на обсерваторията Джодрел Банк и на Кралското астрономическо дружество. Мюкърджи отново кимна на Йейтс.

— Добър ден, сър Кевин — заговори Йейтс, вече не беше в състояние да прикрива вълнението си. Внезапно го изпълни непреодолим ужас — ами ако прочутият астроном го обявеше за некадърен и прекалено импулсивен ентусиаст, допуснал някоя наивна грешка?

Кралският астроном нагласи вратовръзката си и се покашля, сякаш се готвеше да се появи пред обществеността.

— Успяхме да потвърдим, че вашият сигнал отговаря и на трите международно признати критерия и трябва да се смята за изкуствено генериран от разумен извънземен източник — почна той внимателно. — Първо, успяхме сами да засечем сигнала, макар че тук, в Джодрел Банк, той е доста слаб. Второ, потвърдихме, че сигналът е модулиран от електромеханичен или някакъв друг, но несъмнено изкуствен източник. Трето, съгласни сме с определения от вас първоизточник, тоест планетата H-712256X.

— Да! — извика отново Дез и този път се понесе във въздуха и се удари в мекия таван.

Върху насеченото от бръчки лице на сър Кевин изгря вяла усмивка.

— Зная, че вече сте получили потвърждение от Гюс Уилсън в Паркис — двамата с него поддържахме постоянна връзка през последните няколко дни. Доктор Йейтс, ние смятаме, че това е истинска находка. Поздравления — за вас и останалите членове на групата в Сетиград.

— Много ви благодаря, сър Кевин — едва успя да избърбори Дез, преди екранът да угасне.

Сега вече дори Мюкърджи изглеждаше развълнуван. Тримата се прегърнаха и се завъртяха в несръчен танц — всъщност просто подскачаха из контролната зала. Прашните им подметки оставяха отпечатъци върху стените и дори тавана на помещението.

— Давай шампанското — викна Мюкърджи на Джоан, когато най-сетне се поуспокоиха. Но тя вече се бе отправила към съседното помещение с хладилника.

Йейтс сграбчи три пластмасови чаши и Мюкърджи отвори бутилката — тапата се понесе към тавана със смайваща скорост. Шефът на групата бързо и ловко разля пенливата течност и тримата пиха едновременно.

А после ги обзе необичайно спокойствие и смирение. Все още бяха задъхани от танца, но и постреснати от идеята, че други са потвърдили невероятното им откритие. Изведнъж то се бе превърнало в дългоочаквана реалност. Спогледаха се, малко смутени от преминалия изблик на радост, и Мюкърджи отново кимна окуражаващо на Дез. Младият учен вдигна чашата си и каза тържествено: