Рей Хамънд: Облакът

Само след минути Йейтс вече обикаляше ентусиазирано холограмата, която сияеше в средата на залата. А през това време от уредбата продължаваха да се леят ниски и високи оглушителни звуци и шумове.

На холодисплея се виждаше компютърно генерирано изображение на H-712256N — „земеподобна“ планета (известна на астрономите с обозначението ELP 2 2 ELP — съкращение от англ. „Earth-like planet“ — планета подобна на Земята — Бел. moosehead ), отстояща на 14,8 светлинни години от Слънчевата система, в съзвездието Водолей.

Йейтс никога не бе чувал за сигнал, който да води до някоя определена планета. Но бързо си припомни, че кариерата му е започнала едва преди една година и че е съвсем млад и неопитен в извършването на подобни наблюдения. Нищо чудно просто да не разполагаше с информация за други сходни случаи.

Внезапно прозвуча аларма и Йейтс се обърна.

СИГНАЛЪТ Е ФОКУСИРАН — СИГНАЛЪТ Е МОДУЛИРАН, пишеше на екрана. Големите червени букви бяха подчертани и трепкаха, както и следваше да бъде при подобно необичайно излъчване.

„Фокусиран“ и „модулиран“ бяха ключови изрази, когато ставаше въпрос за радиосигнал с възможно извънземен произход. „Фокусиран“ означаваше, че сигналът се излъчва от някакъв електронен уред или машина. „Модулиран“ — че притежава определена честота и последователност, каквито не се срещат в природата и могат да бъдат създадени само по изкуствен път от разумни същества с цел комуникация.

— Майчице мила! — възкликна Йейтс, изхвърча от контролната зала и се затича по тесния коридор към жилищния отсек, където спяха двамата му колеги. Само след минутка и тримата стояха зяпнали пред монитора и сияещата холограма на планета, която много приличаше на Земята… и същевременно се намираше на 142 трилиона километра.

Първата им задача бе да елиминират всички възможни радиосигнали и електромагнитни смущения, които можеше да са от човешки произход. Един „модулиран“ сигнал би могъл да произхожда от далечна цивилизация, но доста по-вероятно бе да е резултат от човешка дейност — излъчване от преминаващ космически кораб, сигнал, долетял от някоя далечна, изстреляна отдавна сонда, или от космически телескоп, каквито вече имаше няколко, изведени на орбити далеч отвъд тази на Луната.

Но компютрите на СЕТИ бяха в състояние да отстранят бързо подобни сигнали. В тяхната информационна база имаше данни за всички космически кораби, изстреляни през последните осемдесет години от различни нации, включително и на тези, за които не бяха подавани никакви официални сведения, тъй като носеха шпионски или оръжейни системи. Трийсет и шест часа след улавянето на първите сигнали тримата членове на лунната група бяха убедени, че са засекли истинска извънземна емисия, идеща от друга слънчева система и с изкуствен произход.

Това, което окончателно убеди Ким Мюкърджи, че младият Дез е осъществил извънземен ЕТИ контакт, бе фактът, че въпреки че бяха в състояние да идентифицират честотни промени и амплитудни изменения в радиосигнала, СЕТИ компютрите така и не успяха да дешифрират съдържанието му. Четирийсет и осем годишният Мюкърджи беше един от ветераните на лунната група, с повече от двайсет годишен стаж в СЕТИ. Освен това бе присъствал на други три подобни „позитивни контакта“ в различни бази на Земята — по-късно те се бяха оказали резултат от човешка дейност. Мюкърджи беше наясно, че методите за квантово кодиране, използвани от службите на различни правителства за техните военни спътници и оръжейни системи, са практически непробиваеми, но компютрите на СЕТИ, поне досега, винаги успяваха да установят дали става въпрос за квантово кодиране, макар да не можеха да открият смисъла на засечения сигнал.

Но сегашният сигнал бе съвсем различен. Компютрите не улавяха характерната за квантовите емисии осцилираща непоследователност, нито пък някаква форма или размер на посланието. Нямаше обаче никакво съмнение в изкуствения характер на засечения сигнал.

Сега, десет дена след улавянето му и началото на записа, Дез Йейтс и неговите двама колеги бяха на ръба на нервното изтощение и изгаряха от нетърпение да получат окончателните резултати от обсерваториите Паркис и Джодрел Банк в Англия.

Установеният правилник за действие бе ясен и недвусмислен. Астрономите от Паркис и Джодрел Банк подлагаха на проверка записите от Сетиград, анализираха ги със собствени средства и се опитваха сами да уловят сигналите (въпреки неимоверното радиозамърсяване в земната атмосфера). Нито една от двете групи нямаше право да излиза пред обществеността с каквито и да било съобщения относно контакта — негативни или позитивни, — докато ръководството на СЕТИ не вземе окончателно решение.