Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Стигнахме до скромното му жилище, построено от първия съпруг на жена му. Г-н Уагстаф не ме покани вътре, а влезе да вземе манерка с вода за разходката ни. Аз обиколих скромната градинка пред къщата, в която копаеше чернокож градинар. Попитах какво отглежда.

— Дейвид е ням — провикна се от вратата жена, облечена в развързан износен халат. Боя се, че мога да опиша вида и маниерите й единствено като небрежни. — Вие сте английският лекар, отседнал у семейство Хоръкс.

Обясних, че аз съм американски нотариус и попитах дали случайно не разговарям с г-жа Уагстаф.

— Според църковния регистър и брачното ми свидетелство е така, да.

Казах, че ако желае да се консултира с д-р Гуз, той е отворил импровизирана хирургия в дома на Хоръкс. Уверих я, че Хенри е отличен лекар.

— Толкова отличен, че чудодейно да ме отнесе надалеч, да ми върне годините, които пропилях тук, и да ме настани в Лондон с издръжка от триста лири годишно?

Признах, че такова искане не е по силите на моя приятел.

— Тогава вашият отличен лекар не може да направи нищо за мен, господине.

Чух смях в храстите отзад, обърнах се и видях тълпа малки черни момчета (с любопитство забелязах големия брой светлокожи потомци на междурасови съюзи). Отклоних вниманието си от децата, отново се обърнах и видях как покрай г-жа Уагстаф профуча бяло момче на дванайсет или тринайсет години, немарливо като майка си, която не се опита да го спре. Синът й тичаше разсъблечен като местните си другарчета!

— Хей, млади момко — сгълчах го аз, — няма ли да слънчасаш, като тичаш в този вид?

В сините очи на момчето блеснаха дивашки искрици, а подобният на лай отговор на полинезийски език колкото озадачи мен, толкова развесели негърчетата, които изхвърчаха като ято зеленики.

Г-н Уагстаф се втурна след момчето силно развълнуван.

— Даниел! Върни се! Даниел! Знам, че ме чуваш! Ще те набия! Чуваш ли? Ще те набия! — той се обърна към жена си.

— Г-жо Уагстаф! Искате ли синът ви да израсте дивак? Поне накарайте момчето да носи дрехи! Какво ще си помисли г-н Юинг?

Ако можеше да се бутилира, презрението на г-жа Уагстаф към младия й съпруг сигурно щеше да се продава като отрова за плъхове.

— Г-н Юинг ще си помисли каквото ще си помисли. После утре ще отплава на хубавата си шхуна и ще отнесе всичките си мисли със себе си. За разлика от вас и мен, г-н Уагстаф, защото ние с вас ще си умрем тук. Моля се на Бога да е скоро — тя се обърна към мен. — Съпругът ми не е успял да завърши образованието си, господине, затова на мен се пада незавидната съдба да му обяснявам очевидното по десет пъти на ден.

Не бях склонен да гледам как жената на г-н Уагстаф го унижава, затова неангажирано се поклоних и излязох зад оградата. Чух мъжкото възмущение, потъпкано от женското презрение, и съсредоточих вниманието си върху кацнала наблизо птица, чиято песен звучеше в ушите ми по следния начин: „Тоби не ни казва, не-е-е-е… Тоби не ни казва…“.

Водачът ми дойде при мен видимо помръкнал.

— Моля за извинение, г-н Юинг, днес нервите на г-жа Уагстаф са ужасно опънати. От жегата и мухите не може да спи.

Уверих го, че „вечните следобеди“ из южните морета изтощават и най-издръжливите физически. Ние вървяхме под лепкави палмови клони, по изтъняващата към носа ивица земя, нездраво плодородна, и от изящните цветове хеликония падаха мъхести гъсеници, дебели колкото палеца ми.

Младият мъж разказваше как мисията уверила семейството му, че избраницата за него е с безупречен произход. Пасторът Хоръкс ги венчал в деня след пристигането му в Назарет, когато г-н Уагстаф все още бил заслепен от очарованието на тропиците (неясно остава защо Елиза Мапъл се е съгласила на този уговорен брак: Хенри смята, че географската ширина и климатът „разстройват“ слабия пол и правят представителките му по-отстъпчиви). Подписите им върху документите за сключен брак още не били изсъхнали, когато наяве излезли „неразположенията“ на новата съпруга на г-н Уагстаф, истинската й възраст и непокорният нрав на Даниел. Пастрокът се опитал да набие новия си подопечен, но това довело до такива „злобни обвинения“ от страна както на майката, така и на доведения му син, че той попаднал в безизходица. Вместо да помогне на г-н Уагстаф, пасторът Хоръкс го порицал за слабостта му, а истината е, че в девет от десет дни младият мъж е окаян като Йов. Каквито и да са неволите на г-н Уагстаф, може ли и една от тях да се сравни с паразитния червей, който разяжда церебралните ми канали?