Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Помолих семейство Хоръкс за разрешение да разгледам Витлеемския залив, но плажът там беше непоносимо горещ, а мушиците — отвратителни, затова аз тръгнах отново нагоре по „главната улица“ към църквата, откъдето се разнасяха псалмопения. Възнамерявах да се присъединя към следобедната служба. Ни една душа, ни куче, ни даже туземец не смущаваше неделния покой. Аз надзърнах в полутъмната църква и вътре видях такъв гъст дим, че погрешно заключих, че сградата гори! Пеенето беше вече свършило и се бе сменило с хорово кашляне. Пред мен стояха петдесет мургави гърбове и аз осъзнах, че въздухът е пълен с дим — не от пожар, не от тамян, а от суров тютюн, — защото всички до един пушеха лули.

На амвона стоеше закръглен бял мъж и проповядваше на онзи хибриден диалект „кокни от Антиподите“. Тази проява на безцеремонна религиозност не изглеждаше оскърбителна, докато не стана ясно съдържанието на „проповедта“. Цитирам: „И случило се тъй, разбираш ли, свети Петър, да, комуто Господарят Исус викал «Драги ми Петре с лулата», та дошъл той от Рим и научил ония ми ти кривоноси евреи в Палестина що е то т’ва чудо Тутунът, и на туй ви уча и аз вас сега, разбираш ли“. Тук той прекъсна проповедта, за да даде напътствия на един индивид: „Не, Тарбаби, не правиш какво трябва, разбираш ли, натъпкваш си тутуна в дебелия край, да, ей тука, виждаш ли, ох, Исусе, ще кихна! Колко пъти ти казах, туй тука е мундщук, т’ва е проклетата клада! Направи го като Мъдфиш до тебе, не, дай да ти покажа!“.

Прежълтял прегърбен бял мъж се облегна на един шкаф (пълен, както по-късно установих, със стотици Библии, отпечатани на полинезийски — трябва да си поискам една за спомен, преди да отпътуваме), за да наблюдава заниманията по пушене. Аз се запознах с него шепнешком, за да не отвличам пушачите от тяхната проповед. Младият мъж ми се представи като Уагстаф и обясни, че длъжността на застаналия на амвона е „главен учител на Назарянското училище на пушачите“.

Признах, че не ми е известно такова учебно заведение.

— Идея на отец Апуърд от Таитянската мисия. Трябва да разберете, господине, че типичният полинезиец отхвърля индустрията, защото няма причина да цени парите. „Ако аз гладен — казва той, — отива откъсне нещо или улови нещо. Ако аз студено, каже жена «Плети!».“ На ръцете без работа, г-н Юинг, и двамата знаем какво занимание намира Дяволът. Но като създадем на някой такъв ленивец кротка пристрастеност към това безобидно листо, ние му даваме стимул да печели пари, за да може да си купува тютюнец — не алкохол, забележете, само тютюн — от магазина на мисията. Изобретателно, не мислите ли?

Как да не се съглася?

Светлината угасва. Чувам детски гласове, екзотични птичи октави, вълни, които се блъскат в брега на залива. Хенри мърмори над копчетата си за ръкавели. Г-жа Хоръкс, от чието гостоприемство двамата с Хенри се възползваме тази вечер, изпрати прислужницата си да ни съобщи, че вечерята е сервирана.

Понеделник, 9 декември

Продължение на вчерашния разказ. След разпускането на училището за пушачи (някои от учениците залитаха и им беше лошо, но учителят им, пътуващ търговец на тютюн, ни увери: „За нула време ще лапнат въдицата като риба балон!“) жегата вече беше попреминала, макар че нос Назарет все още се пържеше на ослепителното слънце. Г-н Уагстаф тръгна с мен покрай обраслата с дървета ивица земя, която се простираше на север от Витлеемския залив. Като най-малък син на викарий от Грейвсенд моят водач още от детските си години бил привлечен към призванието на мисионера. По уговорка с пастора Хоръкс Обществото го изпратило тук, за да се ожени за една вдовица от Назарет, Елиза, с моминско име Мапъл, и да стане баща на сина й Даниел. Той доплавал на този бряг миналия май.

Каква щастлива съдба, заявих аз, да живее в самия Рай, но моята любезност накара младия мъж да посърне.

— Така си мислех и аз в първите дни, сър, но сега вече наистина не знам. Искам да кажа, че Раят е съвършено място, а тук всяко живо същество е диво, то хапе и драска. Знам, че един езичник, обърнал се към Бога, е спасена душа, но слънцето никога не спира да жари и вълните и камъните винаги блестят толкова ярко, че до залез-слънце очите ме болят. Понякога бих дал всичко за малко мъгла над Северно море. Честно казано, това място е изпитание за душите ни, г-н Юинг. Жена ми живее тук още от малко момиче, но и на нея не й е по-лесно. Ще си помислите, че диваците са ни благодарни, имам предвид, че ние ги обучаваме, лекуваме ги, даваме им работа и вечен живот! О, те много мило ви казват „моля, сър“ и „благодаря, сър“, но чувствате, че тук — Уагстаф се тупна по сърцето — няма нищо. Да, може и да прилича на Рая, но Раиатеа е порочно място, също като всяко друго, вярно, няма змии, но и тук Дяволът плете козните си, както навсякъде другаде. Мравките! Мравките се промъкват къде ли не. В храната, в дрехите, даже в носа ви. Докато не покръстим проклетите мравки, тези острови никога няма да бъдат докрай наши.