Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Възцари се възмутено и всеобщо съгласие.

Г-жа Хоръкс отговори на въпроса ми за прилагането на закона и реда в този отдалечен аванпост на Прогреса:

— Нашият църковен съвет — съпругът ми и трима мъдри старейшини, — напътстван с молитви, прокарва онези закони, които ние считаме за нужни. Нашите Пазители на Христа, отбрани местни жители, които са се доказали като верни слуги на църквата, налагат тези закони в замяна на кредит в магазина на мъжа ми. Бдителността е от решаващо значение, иначе няма да мине и седмица… — г-жа Хоръкс потръпна, сякаш видяла как духове на вероотстъпници танцуват хула на гроба й.

След края на вечерята се преместихме в салона, където местно момче ни поднесе студен чай в приятни чаши от кратунки. Капитан Молиньо попита:

— Господине, как се финансира трудолюбива мисия като вашата?

Пасторът Хоръкс долови промяната на вятъра и отново погледна изпитателно капитана.

— Покриваме разходите с нишесте от арорут и кокосово масло, капитане. Чернокожите работят на плантацията ни, за да плащат за училището, изучаването на Библията и църквата. До седмица с Божията помощ ще съберем обилна реколта от копра.

Попитах дали индианците се трудят по своя свободна воля.

— Разбира се! — възкликна г-жа Хоръкс. — Те знаят, че ако се отдадат на мързел, Пазителите на Христа ще ги накажат за това.

Исках да попитам за въпросното наказателно мотивиране, но капитан Молиньо отново се намеси в разговора:

— И корабът на вашето мисионерско общество превозва тези бързо развалящи се стоки покрай нос Хорн до Лондон?

— Предположението ви е правилно, капитане.

— Мислили ли сте, пасторе Хоръкс, колко по-непоклатими ще бъдат светските — а покрай тях и духовните — устои на мисията ви, ако имахте благонадежден пазар някъде по-близо до Дружествените острови?

Пасторът каза на момчето прислужник да излезе от стаята.

— Мислил съм надълго и нашироко по въпроса, но къде? Пазарите на Мексико са малки и податливи на разбойнически нападения, в Кейптаун има и корумпирани акцизни чиновници, и алчни африканери. Южнокитайско море гъмжи от безскрупулни, нагли пирати. В Батавия холандците обират всички наред. Не се обиждайте, г-н Бурхаве.

Капитанът посочи мен.

— Г-н Юинг е жител на… — той направи пауза, за да придаде тежест на предложението си — Сан Франциско, Калифорния. Сигурно знаете за израстването му от малко градче със седемстотин жители до голям център с население… четвърт милион? Никакво преброяване не може да му насмогне! Китайци, чилийци, мексиканци, европейци, чужденци от всякакви цветове пристигат там всеки ден. Едно яйце — г-н Юинг, бихте ли ни съобщили колко струва сега едно яйце в Сан Франциско?

— Долар, така ми писа жена ми.

— Един янки долар за най-обикновено яйце — усмивката на капитан Молиньо е като на препариран крокодил, какъвто видях веднъж на стената в един галантериен магазин в Луизиана. — Със сигурност това ще даде храна за размисъл на съобразителен човек като вас.

Г-жа Хоръкс не беше вчерашна.

— Скоро ще извадят всичкото злато от мините.

— Да, госпожо, но гладният, нетърпелив, забогатял град Сан Франциско — само на три седмици път с добра шхуна като моята „Пророчица“ — ще пребъде и съдбата му е ясна като бял ден. Сан Франциско ще стане Лондон, Ротердам и Ню Йорк на Тихия океан.

Нашият „капитан на къщата“ захвана да чисти зъбите си с кост от риба тон.

— Вие как мислите, г-н Юинг, дали стоките, които отглеждаме в нашите плантации, могат да се продадат на добра цена във вашия град — колко странно ми се струва да наричат така нашето селище — както сега, така и след златната треска?

Моята честност бе карта, която капитан Молиньо вече изигра за своя коварна изгода, но аз не бих излъгал нито за да му навредя, нито за да му угодя:

— Мисля, че да.

Джайлс Хоръкс свали свещеническата си яка.

— Ще бъдете ли така любезен да дойдете с мен в кабинета ми, Джонатон? Много се гордея с покрива му. Лично съм го проектирал така, че да издържи на най-страшния тайфун.

— Така ли, Джайлс? — отвърна капитан Молиньо. — Покажете ми пътя.

Въпреки че до тази сутрин името на д-р Хенри Гуз беше неизвестно в Назарет, щом жените във Витлеемския залив научиха, че на брега е слязъл прочут английски хирург, изведнъж се сетиха за всичките си болежки и заприиждаха на тълпи към дома на пастора — много е особено отново да се озова в компанията на прекрасния пол след толкова дни, прекарани сред грозния такъв! Щедростта на приятеля ми не му позволи да върне ни една пациентка, така че салонът на г-жа Хоръкс беше по неволя превърнат в приемна и преграден с чаршафи, за да се осигурят необходимите паравани. Г-н Бурхаве се върна на „Пророчицата“, за да се погрижи за разчистването на по-голямо пространство в трюма.