Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Времето не влияе на този творчески отпуск. Ние не оставаме мъртви за дълго. След като моят Люгер ме изпрати в отвъдното, само след миг ще ме споходи раждането ми, следващото поред. След тринайсет години ще се срещнем отново в Грешам, след десет ще се озова отново в същата тази стая, стиснал същия този пистолет, ще съчинявам същото това писмо с решителност, съвършена като многоглавия ми секстет. Подобни изтънчени убеждения ми дават утеха.

Sunt lacrimae rerurn. 28 28 Има сълзи за беди (сълзи на съчувствие) (лат.). — Бел.прев.

Р.Ф.

по време на общата ни морска болест в Тасманово море, се чудя как онова палаво момче, изпълнено с въодушевление от първото си плаване и с такова желание да угоди на всички, само за шест седмици се превърна в този навъсен младеж. Сияйната му хубост е помръкнала, за да разкрие моряка с железни мускули, в който той се е превърнал. Вече изглежда почти привикнал към рома с вода. Хенри казва, че това „излизане от пашкула“ е неизбежно, волю-неволю, и предполагам, че е прав. Онези наченки на образование и чувствителност, които Рафаел беше получил от господарката си г-жа Фрай от Брисбейн, не са от полза за един юнга в изпълнения с опасности свят на моряците. Как ми се иска да можех да му помогна! Ако не беше намесата на г-н и г-жа Чанинг, и мен можеше да ме сполети съдба, сходна с тази на Раф. Попитах Финбар дали според него момчето „се нагажда добре“. Загадъчният отговор на Финбар „Към какво да се нагажда, г-н Юинг?“ предизвика смях в бордовата кухня, но аз останах в недоумение.

Събота, 7 декември

Албатроси в небето, рибарки над водата и буревестници, накацали по въжетата. Риби, наподобяващи скумрия, преследваха риби, подобни на цаца. Докато двамата с Хенри вечеряхме, вихър от морави мушици, изскочили сякаш от пукнатините на луната, покри фенерите, лицата, храната и всяка повърхност с одеяло от потрепващи крилца. Като потвърждение, че това са предвестници на наближаващи острови, морякът с лота извика, че дълбочината е само осемнайсет клафтера. Г-н Бурхаве заповяда да вдигнат котва, за да не ни отнесе към скалите през нощта.

Бялото на очите ми има лимоненожълт оттенък, а кожата около тях е зачервена и възпалена. Хенри ме уверява, че този симптом е благоприятен, но уважи искането ми за увеличаване на дозата на противопаразитното средство.

Неделя, 8 декември

Тъй като на „Пророчицата“ не се спазва неделният ден, тази сутрин с Хенри решихме да проведем кратко четене на Библията в каютата му в традицията на „ниската църква“ 29 29 Направление в англиканската църква. — Бел.прев. , характерна за паството на Оушън Бей, със „застъпване“ на предобедната и сутрешната вахта, за да може носещите вахта и на десния, и на левия борд да се присъединят към нас. Със съжаление трябва да напиша, че нито един моряк и от двете смени не се осмели да предизвика недоволството на първия помощник-капитан, като ни удостои с присъствието си, но ние ще упорстваме в усилията си, без да губим кураж. Рафаел беше горе на мачтата и прекъсна молитвите ни с три последователни възгласа: „Земя!“.

Набързо завършихме службата и храбро се изправихме срещу обилните морски пръски, за да гледаме как на люлеещия се хоризонт се показва суша.

— Раиатеа — каза ни г-н Родерик, — от Дружествените острови.

„Пророчицата“ отново минава по пътя на „Индевър“. Името на островната група е дадено от самия капитан Кук. Попитах дали ще слизаме на брега. Г-н Родерик отговори утвърдително:

— Капитанът иска да посети една от мисиите.

Дружествените острови ставаха все по-големи и след три седмици съзерцание на океанско сиво и сияйно синьо очите ни с радост зърнаха покритите с мъх планински склонове, искрящи от водопади, обрасли с гласовита джунгла. „Пророчицата“ беше на дълбочина петнайсет клафтера, но водата бе толкова прозрачна, че се виждаха корали с цветовете на дъгата. С Хенри размишлявахме как да измолим от капитан Молиньо разрешение да слезем на брега, когато същият изскочи от рубката с подстригана брада и зализана коса. Вместо да ни подмине, както прави обикновено, той се приближи към нас с дружелюбната усмивка на джебчия.

— Г-н Юинг, д-р Гуз, желаете ли тази сутрин да слезете с мен и с първия помощник на острова отсреща? В един залив на северния му бряг има селище на методисти, нарекли са го „Назарет“. Мястото може да предизвика интерес у господа с любознателни умове.