Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Надявам се също, че не си останал твърде разочарован, като не си ме заварил в „Льо Роял“. Управителят научи за посещението на г-н Ферпланке. Каза, че се налага да ме помоли да напусна, защото имали много заявки за резервации. Глупости, но поех подаденото ми смокиново листо. Мръсникът Фробишър искаше да вдигне врява, но композиторът Фробишър искаше тишина и спокойствие, за да завърши секстета си. Платих цялата си сметка — хоп, заминаха и последните пари на Йенш — и си стегнах куфара. Скитах се из криволичещите улички покрай ледените канали и накрая попаднах на този запустял на вид кервансарай. Рецепцията — през повечето време необитаема ниша под стълбището. Единствената украса в стаята ми — чудовищен „Смеещ се кавалер“, прекалено грозен, за да го открадна и да го продам. През мръсния ми прозорец се вижда същата онази полуразрушена вятърна мелница, на чиито стъпала задрямах в първата си сутрин в Брюж. Същата. Представи си. Въртим се в кръг.

Знаех си, че така и няма да доживея до двайсет и петия си рожден ден. Веднъж и аз да подраня. Нещастно влюбените, викащите за помощ, всички сълзливо-сантиментални трагици, създали лоша слава на самоубийството, са идиоти, които прибързват като неопитни диригенти. Истинското самоубийство е отмерена, дисциплинирана увереност. Хората важно повтарят: „Самоубийството е егоизъм“. Професионални свещеници като татенцето отиват още по-далеч и го наричат страхливо посегателство върху живите. Глупаците изричат това лицемерно изречение по различни причини: за да избегнат обвиненията, за да смаят публиката с дълбокомислието си, за да изкарат гнева си на някого или просто защото не са страдали достатъчно, за да изпитат съчувствие. Страхът няма нищо общо — самоубийството изисква значителна доза смелост. Японците са наясно с това. Не, егоистично е да искаш от другия да търпи непоносимото си съществуване, само за да спести на роднини, приятели и врагове малко самокритично мислене. Единственият егоизъм е в това да съсипеш деня на непознати хора, като ги принудиш да станат свидетели на нещо грозно. Затова аз ще си направя дебел тюрбан от няколко кърпи, за да заглуши изстрела и да попие кръвта, и ще го направя във ваната, за да не оставям петна по килимите. Снощи пъхнах едно писмо под вратата на управителя — той ще го намери в кабинета си утре в осем сутринта, — с което му съобщавам за промяната в екзистенциалния си статут, така че при късмет това ще спести една неприятна изненада на невинната камериерка. Виждаш ли, аз мисля за обикновените хора.

Не ги оставяй да говорят, че съм се самоубил от любов, Сиксмит, това би било твърде нелепо. Бях влюбен в Ева Кромелинк за част от секундата, но и двамата с теб дълбоко в себе си знаем кой е единствената любов на живота ми.

Заедно с това писмо и остатъка от книгата на Юинг се погрижих да получиш в „Льо Роял“ папка със завършения ми ръкопис. Използвай парите на Йенш, за да платиш разходите по публикуването, изпрати екземпляри до всички в приложения списък. Каквото и да правиш, не допускай семейството ми да се сдобие с някой от оригиналите. Татенцето ще въздъхне: „Не е «Ероика», нали?“, и ще го тикне в някое чекмедже, но това е несравнима творба. Има отзвуци от „Бяла меса“ на Скрябин, заличените стъпки на Стравински, хроматични хармонии на един по-лунатичен Дебюси, но истината е, че не знам откъде е дошла. От сън наяве. Никога няма да напиша нещо, съизмеримо и с една стотна от това. Бих искал да ти кажа, че съм нескромен, но не съм. В секстета „Облакът атлас“ се съдържа животът ми, той е животът ми, сега аз съм изхабен фойерверк, но поне съм бил фойерверк.

Човекът е мерзост. Предпочитам да бъда музика, отколкото сбирщина от тръбички, които в продължение на няколко десетки години пренасят полутвърди вещества, докато станат толкова захабени, че престанат да функционират.

Люгерът е тук. Остават тринайсет минути. Изпитвам трепет, естествено, но любовта ми към тази кода е по-силна. Наелектризираща тръпка, защото и аз като Ейдриън знам, че ще умра. Гордост, че ще стигна дотам. Убеждения. Махни вярванията, втълпявани от гувернантки, училища и държави, и в сърцевината на човека ще откриеш непреходни истини. Рим отново ще западне и ще рухне, Кортес отново ще отплава, а по-късно и Юинг, Ейдриън отново ще бъде разкъсан на парчета, ти и аз отново ще спим под звездите на Корсика, аз отново ще дойда в Брюж, отново ще се влюбя в Ева и ще я разлюбя, ти отново ще прочетеш това писмо, Слънцето отново ще изстине. Грамофонната плоча на Ницше. Когато свърши, Старецът отново я пуска и така вечност след вечност.