Дейвид Мичъл - Облакът атлас

На слизане възрастният шофьор на таксито заговори за детството си в далечен мегаполис на име Мумбай, понастоящем наводнен, където луната била винаги гола. Хе-Чжу каза, че ако види луна без РекЛ, ще се побърка от ужас.

В кой пасаж отидохте?

В овощната градина Уаншимни. Заприлича ми на енциклопедия, съставена не от думи, а от предмети. Часове наред сочех разни предмети и Хе-Чжу ми отговаряше: бронзови маски, разтворима супа от птичи гнезда, слуги фабрикати, златни сузукита, въздушни филтри, устойчиви на киселина кълба прежда, говорещи модели на Любимия Председател и статуетки на Иманентния Върховен Председател, парфюми с прах от скъпоценни камъни, шалове от бисерна коприна, карти в реално време, артефакти от опустошените земи, програмируеми цигулки. Хе-Чжу ми показа аптека: опаковките с хапчета против рак, СПИН, алцхаймер, оловно отравяне, против наднормено тегло, анорексия, оплешивяване, обилно окосмяване, прекомерна веселост, униние, свежехапчета против стареене, хапчета за предозирали със свежехапчета.

Удари двайсет и първият час, а ние още не бяхме обиколили и една десета от един отдел. Как тичаха потребителите да купуват, купуват, купуват: многоклетъчни гъби на търсенето, които попиваха стоки и услуги от всеки продавач, закусвалня, бар, магазин и щанд и сипеха долари.

Хе-Чжу ме заведе в стилна кафе-платформа. Купи за себе си стиропор старбъкс и аква за мен. Обясни ми, че съгласно Законите за обогатяване потребителите трябва всеки месец да харчат строго определена квота долари в зависимост от обществената си класа. Трупането на пари е престъпление срещу корпокрациите. Вече знаех това, но не го прекъснах. Той каза, че майка му се плаши от съвременните пасажи, затова обикновено квотата изразходва Хе-Чжу.

Помолих го да ми обясни какво е да си част от семейство.

Аспирантът едновременно се усмихна и се намръщи.

— Досадна необходимост — довери ми той. — Хобито на мама е да колекционира дребни болежки и лекарства против тях. Татко работи в Министерството на статистиката и спи пред триизмерния екран, заровил глава в една кофа.

Призна, че и двамата му родители са заченати произволно и са продали квотата си за второ дете, за да използват доларите за усъвършенстване на генома на Хе-Чжу, което му е позволило да се насочи към мечтаната си кариера в Единодушието. Още като малък, когато гледал драми за принудители по триизмерния екран, той поискал да стане човек от Единодушието. Да издънваш врати с ритници и да ти плащат за това му се виждало чудесен живот.

Предположих, че родителите му трябва много да го обичат, за да направят такава жертва. Хе-Чжу отбеляза, че техните пенсии ще идват от заплатата му. После попита не съм ли изпитала сеизмичен потрес, когато са ме изтръгнали от „Татко Сон“ и са ме присадили в лабораторията на Бум-Сук. Не ми ли липсва светът, за който съм създадена по геном?

Отговорих:

— Фабрикатите са инструктирани нищо да не им липсва.

Той попита дали с възнасянето си не съм преодоляла този инструктаж.

Казах, че трябва да помисля за това.

Имаше ли отрицателни реакции към вас от потребителите в пасажа? Искам да кажа, като към Сонми извън „Татко Сон“.

Там можеха да се видят много фабрикати: портиери, домашни прислужници и чистачи. Не се откроявах чак толкова много. Малко по-късно, когато Хе-Чжу отиде до хигиенизатора, си изясних още една причина, поради която никой не изразяваше същото възмущение като студентите в университета. Жена с рубинени лунички и кожа на тийнейджърка, но с издайнически по-стари очи ми се извини за безпокойството:

— Вижте, аз съм моден наблюдател от медиите — каза тя. — Наричайте ме Лили. Шпионирах ви! — непознатата се изкиска. — Но жена с вашата смелост, вашия нюх и най-вече вашата прозорливост, скъпа, би трябвало да го очаква, нали?

Много се смутих.

Тя каза, че аз съм първата потребителка, която е виждала, стигнала дотам да се лицеформира като известна фабрикатка сервитьорка.

— По-нисшите обществени класи — важно заяви жената — може да го нарекат смело, но аз го наричам гениално.

После попита дали би ми допаднало да стана модел на „ужасно шикозно триизмерно списание“. Ще ми платят стратосферно висока сума, увери ме тя, и приятелите на приятеля ми ще се спукат от завист, а за нас, жените, завистта към нашите мъже е също толкова приятна, колкото доларите в Душата.

Благодарих й, но отказах, като добавих, че фабрикатките нямат приятели. Жената се усмихна снизходително, огледа всеки контур на лицето ми и ме помоли да й кажа кой лице-формист го е направил.