Дейвид Мичъл - Облакът атлас

И Бум-Сук Ким не е осъзнавал фурора, предизвикан от неговата докторска дисертация?

Само глупак, който никога през живота си не е стискал пипетка или държал в ръце чашка на Петри, би могъл да не го осъзнае, но Бум-Сук Ким беше такъв глупак. Може би това не беше случайност.

Как ви се стори новият ви режим във Факултета на Единодушието?

Сигурно помните, че ме преместиха в Навечерието на Секстета, така че прекарах шест спокойни дни, преди да започне същинският нов режим. Миналогодишният Секстет беше най-студеният от четирийсетте години насам. Само веднъж се разходих из заледеното университетско градче: по геном аз се чувствам удобно в топли закусвални. Излагането на зимните условия в долината на Хан и планината Темосан изгаряше кожата и белите ми дробове, затова прекарах шестте дни в учене на закрито.

На Нова година се събудих след комендантския час и намерих три подаръка. Звезда за нашийника ми, третата поред, очуканото старо сони, дадено ми от Уин-027 и донесено от бившата лаборатория на Бум-Сук, и книга, чието заглавие сега можех да прочета: „Приказки на Ханс Кристиан Андерсен“. Разгърнах кориците и познах „Книгата за Отвън“ на Юна. Прочетох я от начало до край и се замислих за своите сестри из цял Неа Со Копрос, които се радваха на Звездните си церемонии. Тази сутрин щастливите дванайсетзвездни, изплатили Инвестицията си, щяха да заминат за Кзалтация на Хаваите.

Как ми се искаше Юна-939 да присъства с мен на първата ми лекция Втория ден! Тя много ми липсваше, още ми липсва.

Каква беше първата ви лекция?

Върху „Биоматематика“ на Суонти, но истинският урок от нея беше по унижение. Вървях към залата за лекции в мръсната киша скрита под качулката и незабележима. Но когато свалих пелерината си в коридора, чертите ми на Сонми предизвикаха изненада, после неудобство. В залата за лекции влизането ми бе посрещнато с възмутено мълчание.

Не продължи дълго.

— Ехо! — провикна се едно момче. — Горещ женшен и два сандвича с кренвирш! — и цялата зала избухна в смях.

Моят геном не ми позволява да се изчервявам, но пулсът ми се учести. Седнах на втория ред, на който седяха момичета. Тарторката им имаше зъби с инкрустирани изумруди.

— Това е нашият ред. Върви отзад. Вониш на майонеза.

Подчиних се. Хартиена стрела улучи лицето ми.

— Аз не продавам сандвичи в твоята закусвалня, фабрикатке, ти защо заемаш място в нашата зала за лекции?

Понечих да си тръгна, когато паякообразната д-р Чуан се спъна в подиума, изтърва записките си и с това сложи начало на лекцията. Направих всичко възможно да се съсредоточа, бях запозната с теориите на Суонти, но не и с приложенията им. След около петнайсет минути д-р Чуан огледа слушателите си, видя ме, млъкна по средата на изречението. Присъстващите разбраха защо. Д-р Чуан се насили да продължи. Аз се насилих да остана на мястото си. Накрая нямах смелостта да задам въпроси. Отвън ме чакаше артилерийски огън от язвителни нападки.

Професор Мефи знаеше ли за недружелюбното отношение на студентите?

Да. Професорът попита дали лекцията е била плодотворна, аз избрах думата „поучителна“ и попитах защо студентите ме презират толкова, след като не съм направила нищо, с което да ги обидя.

Той попита защо всеки управляващ се бои от това управляваните да трупат знания.

Не се осмелих да произнеса думата „бунт“ и избрах благоразумен подход.

— Ами ако различията между обществените класи се дължат не на геномиката или вътрешното превъзходство, или дори доларите, а на различно познание?

Професорът попита дали това не означава, че цялата Пирамида е построена върху плаващи пясъци.

Аз отбелязах, че подобно предположение може да се разглежда като сериозно отклонение.

Мефи изглеждаше доволен.

— Помисли над това: фабрикатите са огледала, поднесени пред съвестта на чистокръвните; това, което чистокръвните виждат в тях, ги отвращава. Затова обвиняват огледалата.

Попитах кога чистокръвните ще започнат да обвиняват себе си.

Мефи отговори:

— Историята показва, че не го правят, докато не бъдат принудени.

Осъзнах, че зимата ми е дотегнала.

— Кога ще се случи това?

Професорът завъртя старинния си глобус.

— Лекцията на д-р Чуан продължава утре.

Сигурно ви е била нужна смелост, за да се върнете.

Един принудител ме придружи. Този път никой не ме обсипваше с обиди. Принудителят се обърна към момичетата от втория ред с ехидна любезност: