Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Чувствата ми вече граничеха с кръвожадност.

Гил-Су отново заблъска по вратата. „Махай се — казах му наум. — Не ги разсейвай сега…“

Докато Бум-Сук опъваше арбалета, челюстта му играеше.

Блъскането по вратата стана настоятелно. В отговор Фан забълва непристойности за гениталиите на Гил-Су и за майка му.

Очите на Бум-Сук се съсредоточиха върху сливата на главата ми. Кокалчетата на пръстите му побеляха.

Главата ми се завъртя като от камшичен удар, болката впи зъби в ухото ми, вратата зад мен рязко се отвори. Вдигнах очи: на лицата на Бум-Сук, Мин-Сик и Фан се появи изражение на обреченост. За миг любопитството надделя над острата болка. На вратата стоеше брадат мъж, задъхан, обхванат от гръмотевичен гняв. Шапката му беше покрита с кора от сняг и лед.

Съветникът Мефи?

Професор от Единодушието, архитект на Решението на проблема с калифорнийските нелегални имигранти, носител на Медала за изключителни заслуги към Неа Со Копрос, автор на монографии за Ду Фу и Ли Бо, член на Съвета Мефи. Отначало не го познах. По врата ми и гръбнака ми струеше течност. Докоснах ухото си и болката здраво впи зъби в него, пръстите ми станаха лъскави и алени.

Бум-Сук заговори с треперещ глас:

— Съветник, ние…

Нито Фан, нито Мин-Сик направиха опит да му помогнат. Съветникът притисна към ухото ми свежа копринена кърпа и ми каза да я държа притисната. Извади от вътрешния си джоб ръчно сони.

— Господин Чан — каза той и аз едва тогава разпознах заспалия пътник, който преди осем месеца пътуваше с мен от площад „Чонмьо“.

Съветникът поиска спешна първа помощ.

После се обърна към аспирантите и им каза, че са сложили опасно лошо начало на годината на змията. Обеща, че Мин-Сик и Фан ще получат известие от дисциплинарния съвет за удържаните суми, и ги отпрати. Двамата се поклониха и побързаха да излязат. Мин-Сик беше оставил мантията си на ондола, но не се върна за нея. Бум-Сук изглеждаше изпълнен с безутешно самосъжаление. Спасителят ми остави аспиранта да страда няколко секунди, след което го попита:

— И по мен ли възнамерявате да стреляте с това нещо?

Бум-Сук Ким видя, че все още държи уличаващия арбалет, и го захвърли, сякаш беше нагорещен до сто градуса целзий. Съветникът Мефи огледа лабораторията, подуши гърлото на бутилката соджу. Вниманието му привлече октоподоподобното насилие на триизмерния екран. Бум-Сук заопипва дистанционното, изтърва го, вдигна го, натисна „стоп“, насочи го в правилната посока, натисна „стоп“. Търпението на Съветника беше крайно заплашително, той беше любопитен да чуе обяснението на Бум-Сук за това защо използва ксперименталната фабрикатка на факултета, за да се упражнява в стрелба с арбалет.

И аз съм любопитен да го чуя.

Бум-Сук опита всичко. Бил непростимо пиян по случай Навечерието на Секстета; погрешно подредил приоритетите си, пренебрегвал симптомите на стреса, неблагоразумно подбирал приятелите си, престарал се, когато наказал опитния си образец за нахално поведение; за всичко бил виновен Фан. Липсата на убедителност във всички изброени оправдания го издаде като некадърен лъжец.

Г-н Чан пристигна с медикуб, напръска ухото ми със спрей, избърса съсирената кръв и сложи лепенка. Моят аспирант попита дали ухото ми ще зарасне. Съветникът Мефи отговори, че докторантурата на Бум-Сук се прекратява. Бившият аспирант пребледня като платно, щом осъзна последиците.

Г-н Чан добродушно стисна ръката ми и каза, че меката част на ухото ми е откъсната. На сутринта Медик щеше да я замени. Аз вече си представях обвиненията на Бум-Сук, след като останем насаме, но г-н Чан каза, че той и Съветникът Мефи ще ме отведат в нов дом. Щях да тръгна с тях.

Сигурно сте го възприели като много добра новина.

Да, с изключение на това, че щях да загубя сонито си. Как можех да го взема? Никакъв план не ми идваше наум, затова покорно кимнах с надеждата, че може би ще успея да го взема през ваканцията за Секстета.

Каква причина изтъкна Съветникът за навременното ви спасяване?

Не попитах, а на първо време спасителят ми не даде никакво обяснение. Цялото ми внимание беше привлечено от спираловидното стълбище към фоайето: слизането е по-трудно от качването. Във фоайето снегът се удряше в стъклото на вихри и вълни. Г-н Чан извади за мен пелерина с качулка и чифт ледонайкове.

Съветникът Мефи весело похвали г-н Чан за избора на дизайн „зеброва кожа“. Г-н Чан отговори, че тази зима „зебровата кожа“ може да се види по най-шикозните улици на Лхаса.