Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Мин-Сик се подигра на Гил-Су за очилата, попита защо семейството му не може да намери долари, за да коригира късогледството му. Бум-Сук предложи на съседа да си завре главата в задника, щом иска тишина и спокойствие в последния ден от полугодието на Старата година. Фан каза, че ще накара баща си да поиска данъчна проверка на рода Нун. Гил-Су Нун стоеше ядосан на вратата, докато тримата чиновници не го пропъдиха, като започнаха да го замерят със сливи и да го засипват с нови подигравки.

Изглежда, Фан е бил тарторът им.

Той беше: умееше да открива недостатъците в характера на другите и да ги ксплоатира. Не се съмнявам, че сега се радва на много успешна юридическа практика в някоя от Дванайсетте агломерации. Онази нощ той реши да подразни Бум-Сук, като замахна с бутилката суджу към кодака с мъртвия снежен леопард. Попита колко заспали са били по геном тези хищници, за да бъде безопасно за туристите да ги отстрелват.

Това засегна гордостта на Бум-Сук: той рязко отговори, че ловува само животни, чиято злоба е геномично увеличена. Двамата с брат му часове наред дебнали снежния леопард в един резерват в долината Катманду, преди притиснатият в ъгъла звяр да скочи право към гърлото на брат му. Бум-Сук имал само един изстрел. Стрелата пронизала окото на звяра по време на скока.

В първия момент Фан и Мин-Сик изпаднаха в престорено благоговение, после отново избухнаха в дрезгав смях. Мин-Сик тропна по пода и викна:

— Такива лайнени глупости дрънкаш, Ким!

Фан се вгледа в кодака и отбеляза, че изглежда манипулиран.

Бум-Сук важно нарисува лице върху синтетичен пъпеш, написа на челото му „Фан“ и закрепи плода върху купчина списания до вратата. Взе арбалета си от бюрото, отиде до прозореца в далечния край на стаята и се прицели.

— Не — не — не — не — не — не — не! — развика се Фан.

Той заръкомаха и възрази, че ако Бум-Сук не улучи, пъпешът няма да разкъса ничие гърло. Липсва достатъчно напрежение. Фан ме повика да застана до вратата.

Отгатнах намеренията му и започнах да се моля на аспиранта си, но Фан ме прекъсна и ме предупреди, че ако не направя каквото иска, ще възложи на Мин-Сик да отговаря за Сапуна ми. Усмивката на Мин-Сик помръкна. Разбрах заплахата на Фан. Той заби нокти в ръката ми, заведе ме до вратата, сложи на главата ми студентската шапка, нарисува на пъпеша котешка муцунка и постави плода върху шапката.

— Е, Бум-Сук — подразни го Фан, — още ли се мислиш за толкова безпогрешен стрелец?

Приятелството на Бум-Сук и Фан всъщност представляваше смесица от съперничество и презрение.

— Разбира се — каза моят аспирант.

Помолих го да престане.

Той вдигна арбалета си и ми заповяда да не помръдвам и мускулче.

Стоманеното острие на стрелата проблесна. Да умра заради едно безразсъдно развлечение на тези момчета щеше да е напразно и глупаво, но фабрикатите не могат да диктуват условията. Звън, въздушно свистене — стрелата се вряза в сърцевината на пъпеша и плодът се търкулна от шапката. Мин-Сик сърдечно изръкопляска с надеждата да разведри напрегнатата ситуация.

Облекчението изцяло измести гнева ми.

— За да уцелиш грамадански пъпеш, не ти трябва лазерен прицел — изсумтя Фан. — Както и да е, виж — той вдигна останките от пъпеша. — Не си улучил окото на котето. Сигурно — продължи Фан — едно манго ще бъде по-достойна мишена за ловец с твоята репутация.

Бум-Сук му подаде арбалета си — предизвикваше го да премерят сили, като се целят в мангото от петнайсет крачки.

— Готово — Фан взе арбалета и ми нареди да остана на мястото си.

— Господине… — отчаяно понечих да възразя аз.

— Млъкни — изрева Бум-Сук и нарисува мишена върху мангото.

Фан отброи крачките и зареди стрелата.

Мин-Сик неловко предупреди приятелите си, че бумащината около мъртъв опитен образец е същински ад.

Фан дълго се прицелва. Ръката му трепереше. Мангото се взриви и опръска стените със сок. Знаех, че не бива да мисля, че премеждията ми са свършили. Фан духна върху арбалета.

— Пъпеш от трийсет крачки, манго от петнайсет… Предизвиквам те на… слива от десет.

Той отбеляза, че все пак сливата е по-голяма от око на снежен леопард, но добави, че ако Бум-Сук си признае, че наистина дрънка лайнени глупости и откаже да приеме предизвикателството, двамата с Мин-Сик ще смятат историята за приключена цели десет минути.

Бум-Сук претегли моята безопасност и своята чест. Закрепи сливата на главата ми и ми нареди да стоя много, много неподвижно. Отброи десет крачки, обърна се, зареди и се прицели.