Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Какво се случи с вас през лятната ваканция?

Съгласно правилника Бум-Сук трябваше да ме депозира в складово спално помещение, за да запази чистотата на ксперимента. За щастие, моят аспирант толкова гореше от търпение да замине на лов за лосове фабрикати на Хокайдо в Източна Корея, че забрави да го направи, или може би реши, че някой доброволец от по-низшите слоеве ще свърши това вместо него.

И така една лятна утрин аз се събудих и заварих цялата сграда опустяла. Нямаше ехо от оживените коридори, нямаше звънци, нямаше съобщения, дори климатиците бяха изключени. От покрива се виждаше пушекът и оживеното движение на коли в агломерацията, в небето ята аеро оставяха димни следи, но в университетското градче беше много по-тихо от обикновено. Паркингите за фордове бяха полупразни. Под горещото слънце строители слагаха нова настилка на овалния площад. После ми хрумна да погледна календара на сонито и разбрах, че днес е началото на ваканцията. Залостих вратата на лабораторията и се скрих в преддверието.

Значи в продължение на пет седмици не сте излизали от лабораторията на Бум-Сук? Нито веднъж?

Нито веднъж: разбирате ли, страх ме беше, че може да ме отделят от моето сони. Всеки Девети ден минаваше охранител да проверява вратата на лабораторията. Понякога чувах как Гил-Су Нун работи в съседната лаборатория. Държах щората спусната и нощем не включвах соларите; разполагах с достатъчно Сапун, за да преживея този период.

Но това са петдесет дни непрекъсната самота.

През тези петдесет дни разумът ми пътешестваше надлъж, нашир и навътре в нашата култура. Изчетох дванайсетте основополагащи текста: „Седемте диалекта“ на Чен Ир, „Основаването на Неа Со Копрос“ на Върховния председател, „История на сблъсъците“ на адмирал Йен, знаете списъка. Индексите в нецензурираните „Коментари“ ме отведоха към мислителите от времето преди Сблъсъците. Разбира се, от библиотеката ми отказаха много поръчки, но успях да намеря двама Оптимисти, преведени от късноанглийски, Оруел и Хъксли, а също и „Сатири за демокрацията“ на Вашингтон.

Когато Бум-Сук се върна за втория семестър, още ли бяхте опитният образец за дисертацията му — на думи?

Да. Дойде първата ми есен, направих си тайна колекция от огнените на цвят листа, които падаха върху покрива на факултета. После и есента остаря и моите листа загубиха цветовете си. Нощите станаха ледени, после дори през деня стана мразовито. Студът беше друго интригуващо усещане след винаги топлата закусвалня. През повечето следобеди Бум-Сук дремеше на затопления ондол 18 18 Традиционна корейска система за подово отопление. — Бел.прев. и гледаше триизмерни картини. През лятото беше загубил много долари в съмнителни инвестиции и тъй като баща му отказваше да плати дълговете му, моят аспирант беше в лошо настроение. Единствената ми защита срещу избухванията му беше да се държа безмозъчно.

Каква беше реакцията ви на снега?

Красив е. Миналата година първите снегове паднаха много късно, в последната Първа нощ на Дванайсетия месец. Събудих се, преди да съмне, и гледах очарована как снежинките обгръщат с ореол Новогодишните феи, с които бяха украсени прозорците на двора. Храсталакът около занемарената статуя се огъна под тежестта на снега, а самата тя стана комично величествена. В полумрака бялото на снега добива цвят на смачкани люляци.

И сигурно приблизително по това време в историята влиза д-р Мефи?

Да, в Навечерието на Секстета. Бум-Сук, Мин-Сик и Фан нахлуха в лабораторията доста късно, зачервени от токсиране, като се превиваха от смях. Аз бях в преддверието и едва успях да скрия сонито си. Бум-Сук носеше студентска шапка, а Мин-Сик беше прегърнал голяма колкото него кошница орхидеи с ментов аромат. Той ми ги хвърли с думите:

— Цветенца за Спуни, Спони, Сонми, както там му е името на това…

Фан се разрови из шкафа, където Бум-Сук държеше соджуто си, и метна през рамо три бутилки.

— Всичките са марка „кучешка пикня“! — изкрещя той.

Мин-Сик хвана две, но третата падна на пода, счупи се и предизвика нови пристъпи на смях.

— Почисти го, Пепеляшке! — плесна ми с ръце Бум-Сук, а после усмири Фан с думите, че ще отвори бутилка от най-доброто, тъй като ваканцията за Секстета е само веднъж годишно.

Когато вече бях измела всички парчета стъкло, Мин-Сик намери в триизмерните филми жестоко порнодисни. Те го гледаха с наслада, пиеха от хубавото соджу и се препираха за достойнствата и реализма му. Онази нощ в пиянството им — особено в това на Фан — имаше безразсъдство, което ме изнервяше. Аз се оттеглих в преддверието, оттам чух как на вратата на лабораторията се появи Гил-Су Нун и помоли гуляйджиите да бъдат по-тихи. Надзърнах.