Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Това ми прозвуча като изказване на отклонил се. Щом тези опустошени земи са толкова широко разпространени по света, попитах аз, защо не съм ги видяла от форда?

Уин-027 изключи сонито и ме попита колко голям според мен е светът. Не знаех със сигурност, но отговорих, че са ме докарали в тази планина чак от площад „Чонмьо“, така че трябва да съм видяла повечето от него.

Великанът ми каза да го последвам и тръгна към вратата. Поколебах се: Бум-Сук ми беше наредил да не ходя никъде. Уин-027 строго ми махна с ръка да дойда.

— За да живееш дълго, Сонми-451, трябва да си създаваш собствени Катехизиси.

Той ме метна на рамо, понесе ме по дългия коридор, сви зад тесен ъгъл и се изкачи по прашна спираловидна стълба, където блъсна с юмрук една ръждясала врата. Светлината на утринното слънце ме заслепи, вятърът ме плесна по лицето и задърпа косата ми.

Това е покривът на Факултета по психогеномика, съобщи ми Уин-027, след като ме остави на издатината до себе си. Вкопчих се в парапета: шест нива по-надолу имаше градина с кактуси, сред игличките им птици преследваха насекоми; осем нива по-надолу по склона имаше паркинг за фордове, наполовина запълнен; десет нива по-надолу — спортна писта, по която обикаляше група униформени студенти; още по-надолу — търговски площад; под него — гори, които се спускаха до ширналата се саждено-неонова агломерация, високи сгради, спални блокове, реката Хан, накрая планините, строени в редица покрай очертания във въздуха изгрев. Уин заговори с тихия си прогорен глас:

— В сравнение с целия свят, Сонми-451, всичко, което виждаш тук, е само това парченце камък.

Разумът ми се напрегна да осъзнае тази огромност и се отказа: не знаех дори какво ми е нужно, за да проумея такова неограничено място.

Уин отговори, че ми е нужна интелигентност: възнасянето ще ми я осигури. Нужно ми е време: мързелът на Бум-Сук Ким ще ми даде време. Но освен това са ми нужни знания.

Попитах откъде се добиват знания.

— Трябва да се научиш да четеш, сестричке — каза той.

Значи Уин-027 е бил първият ви наставник, а не Хе-Чжу Им или съветникът Мефи?

Уин-027 може би щеше да ме наставлява и по-нататък, но втората ни среща се оказа последна. Той се върна в лабораторията на Бум-Сук в първия ми ден час преди началото на комендантския час, за да ми даде „неизгубено“ сони, заредено с всички налични автодидактични модули в корпокративното образование. Аварийникът ми показа как се борави с него, после ме предупреди никога да не допускам някой чистокръвен да ме види как трупам знания, защото гледката ги плаши, а няма нещо, на което един уплашен чистокръвен да не е способен.

На Петия ден, когато Бум-Сук се върна от Тайван, аз бях усвоила боравенето със сонито и бях завършила начално училище. През Шестия месец завърших основно училище за чиновници. Гледате скептично, Архиварю, но не забравяйте, че аз се чувствах като гладна сервитьорка на банкет. Апетитът ми нарастваше с яденето. Пътеките на сонито ме преведоха през библиотеките на университета и корпокрацията. Ние сме само това, което знаем.

Не съм искал да гледам скептично, Сонми. Вашият ум, реч, вашата… същност ясно показват колко сте отдадена на учението. Това, което ме смущава, е защо Бум-Сук Ким ви е давал толкова време за учене. Един потомствен чиновник не може да е прикрит аболиционист. А кспериментите му с вас за докторската му дисертация?

Бум-Сук Ким не се интересуваше от ксперименти, а от пиене, комар, стрелба с арбалет. Баща му беше високопоставен чиновник в „Куанчжу Геномикс“, дори лобираше за пост на член на Съвета в Чучхе, докато синът му не понижи пазарната стойност на семейство Ким.

Тогава как възнамеряваше да получи докторска степен?

Като плати на академичен агент да сглоби дисертацията му от собствени източници — този път към успеха е предпочитан от докторантите от класата на чиновниците. Химикалите, предизвикали възнасянето на Юна-939 и моето, бяха приготвени предварително, както и резултатите и заключенията. Бум-Сук не би могъл да посочи биомолекулярните свойства на паста за зъби. За девет месеца той не ме е карал да участвам в по-сложен „ксперимент“ от чистене на лабораторията му и правене на чай. Новите данни можеха да хвърлят сянка върху онези, които беше получил наготово, и имаше риск да го изобличат като измамник. Присъствието ми беше необходимо само за придаване на някаква достоверност на откраднатото му изследване.

Разбрах, че условията на новия ми живот са такива и те ме устройваха, сравнете ги със закусвалня „Татко Сон“. Докато моят аспирант отсъстваше, аз можех да уча без риск да ме разкрият. Бум-Сук идваше в кабинета си през ден към четиринайсетия час, за да копира поредната част заимствани данни на сонито си.