— Хайде, кажи сега „Лека нощ“ или мистър Хей ще даде на всички ни рициново масло.
Когато те излязоха и двамата мъже останаха сами, в стаята се възцари тишина. Хей мълчаливо поглаждаше мустаците си и непрестанно, в своя най-заядлив стил, стрелкаше с поглед Дениъл, като че ли го подканяше да започнат спор. Ала Дениъл, седнал с притиснати един в друг върхове на пръстите си, беше твърде погълнат от мислите си, за да му обърне внимание. Накрая Хей беше принуден да забележи по най-предизвикателния си начин:
— Изглеждаш ми много доволен от себе си!
— Аха! — отвърна Дениъл, без да е чул и дума от казаното.
— И не е за чудене, разбира се — продължи аптекарят, хапейки устната си, сякаш изпробваше собствената си жлъч. — Щом като целият град тича подире ти и се трупат в студиото ти, за да бъдат фотографирани от гипсовия светец на Левънфорд. При мен никой не идва за камфоров спирт само за да види дали не са ми израсли ангелски криле. Не, не! Но естествено с теб е различно. Заслужаваш го!
Без да обръща внимание на сатирата, Дениъл спокойно отговори:
— Хората в този град не са толкова лоши, аптекарю. Сега усещат, че са били несправедливи. И се опитват да го компенсират.
Хей го стрелна с особен поглед.
— Това няма да върне Грейси.
— Не — въздъхна Дениъл и лицето му се натъжи. — И все пак… напоследък имам едно странно чувство. Да, трагична беше… смъртта на бедната Грейси… но тя умря в момент, в който се показа от най-добрата си страна и това е нещо, за което трябва да сме благодарни на Бога. Тя беше странно момиче, Хей… Чувстваше нещата твърде дълбоко и твърде лесно се оставяше да й влияят. Накрая стана жертва на собствените си чувства. Обичах я повече от всеки друг и все пак често се питам: би ли могла тя да живее този живот, който уреждах за нея? По една или друга причина Грейси щеше да ни напусне, а това щеше да разбие не само моето сърце. Така както стана, отиде си от нас с един спомен за нея, с който можем да се гордеем, който винаги ще ни е скъп.
Аптекарят мълчаливо изслуша и премисли в себе си тази епитафия.
— Имаш ли някакви новини за Франк Хармън? — попита той накрая.
— Не — отвърна Дениъл. — Пътува из Изтока. Не вярвам някога да се завърне в Левънфорд.
— Работите на Дейвид Мъри вървят добре — каза Хей, решен да изтръгне пълни признания.
Дениъл кротко се усмихна.
— Да, Дейвид сви гнездо с Изабел. От него ще стане добър съпруг… и добър баща. Не е създаден за авантюри. Като премислим всичко, нещата се подредиха правилно по местата си.
Прекъснаха ги звуци от съседната стая.
„В кухнята — чудо на чудесата!“ — пееше Кейт.
— Разбираш, нали? — каза Дениъл.
— Да, да — рече аптекарят малко сопнато. — Загадъчни са пътищата господни, а ние сме само глупаци и нищо друго. Почакай момчето да порасне и виж какво ще излезе от него.
— Не се безпокоя за това. Нито пък ти — отвърна просто Дениъл. — Ти го обичаш толкова, колкото и аз.
Като се изправи на крака, той положи ръката си на рамото на аптекаря.
— Каква полза да спорим, приятелю мой? Навън е чудна нощ, набрал съм букетче ранни кокичета и искам да го занеса на гробището.
Остана замълчан за малко. В замечтаните му очи имаше нежност, спомен и скръб по неща, които вече не съществуваха.
— Ако имаш време, бихме могли да отидем и ги сложим върху гроба на Грейси.
Над елхите спокойна и ярка светеше луната и двамата приятели закрачиха бавно един до друг към полето на вечния покой.
Смола с миризма на чесън, употребявана в медицината и в готварството. — Б.пр.
Вълнен плат с примес от коприна и памук. — Б.пр.
Джон Стюарт Мил (1806 — 1878) — английски философ и икономист. — Б.пр.
Чарлс Брадло (1833 — 1891) — английски радикал и атеист. — Б.пр.
Щат и град със същото име в южната част на Индия. — Б.пр.
Широко популярно в англоезичните страни религиозно съчинение алегория, написано от Джон Бъниън през 1678 г. — Б.пр.
Пристанище на естуара на Темза източно от Лондон. — Б.пр.
Градинско цвете с форма на чехълче. — Б.пр.
Град в Шотландия. — Б.пр.
Монета от тогавашната британска монетна система, днес извън обращение. — Б.пр.
Робърт Танахил (1774 — 1810) — шотландски поет. — Б.пр.
Организация на английски социалисти, основана в 1884 г., поставила си за цел установяване на социалистическия строй с постепенни реформи, без революция. — Б.пр.
Читать дальше