Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

Момент по-късно те бяха вече в ладията — той на кърмата с одеяло на коленете, тя на седалката, гърбом към носа на лодката, с ръце, стиснали здраво веслата. Едва дишайки, тя безшумно ги потопи във водата и под прикритието на плаващата вила, лодката се плъзна напред в нощния мрак.

Едновременно закапаха тежки дъждовни капки, сякаш невидимото небе започваше да лее сълзи. Но макар че беше гологлава и без палто, тя не обръщаше внимание на дъжда. Обладана от трескава възбуда, не можеше да мисли за нищо друго, освен да се моли по Божията милост бягството им да успее. За момент й се мерна червената точица от цигарата на Хармън на брега, после заобиколиха носа и тя изчезна от погледа й.

Беше лесно да подкара лодката в залива, но сега, след като стигна отвъд носа и започна да прекосява езерото, гребането започна да става все по-трудно. Нямаше големи вълни, поне не виждаше такива в черния мрак, но все пак усещаше как от време на време малката лодка се поклащаше нестабилно и променяше курса си. Тя впрегна с все сила мускулите си на работа и започна равномерно и непрестанно да напредва към отсрещния бряг. Почти на половината път ладията рязко заби нос, повдигна високо кърмата, после тежко плесна във водата. В същия момент силен порив на вятъра, носещ студени капки дъжд, опари бузите на Грейси.

Тя още от детинство познаваше езерото и бързо схвана, че бяха напуснали прикритието, което даваше остров Инчлейд, лежащ на около миля по на север и сега бяха в открити, незащитени води. Ала въпреки че беше подготвена за известно влошаване на времето, тя не беше очаквала, че вятърът и вълните щяха да връхлитат върху им с такава сила. В действителност ладията се гмуркаше във водата и изскачаше по един обезпокоителен начин не толкова поради големината на вълните, колкото от мъртвото вълнение, последица от преминала вече буря някъде другаде по езерото.

И изведнъж Грейси осъзна, че беше сама с Робърт в тъмнината върху тази развълнувана водна пустош, далеч от брега, островите и невидимите планини отвъд тях. Всичко, което бе слушала за коварството на това езеро, за неизмерените дълбочини и опасните течения, за внезапните пориви на вятъра и бурите, които връхлитаха без предвестие от планинските проходи, всичко това се стовари върху съзнанието й със студена, ужасяваща мощ. Беше ли постъпила разумно, като предприе този ход или той беше нейната надминаваща всичко, нейната най-злокачествена и най-безразсъдна постъпка?

Извивайки се на нестабилната седалка под себе си, тя хвърли поглед към отсрещния бряг и придоби малко кураж и увереност от светлините на Гилстън, може би на не повече от три четвърти миля 26 26 Около 1200 метра. — Б.пр. . Гилстън си оставаше възможно най-добрата крайна цел и със свеж прилив на решимост тя насочи натам подхвърляната от вълните лодка.

Държейки се здраво за перилото на кърмата, Робърт през цялото това време не бе проронил ни едничка дума. Погледът му оставаше фиксиран в лицето на майка му и макар и вцепенен от неувереност, общо взето, се държеше мъжки и не проявяваше признаци на страх. Срещайки погледа на тези очи, които й вярваха, нова вълна от чувства се надигна в гърдите на Грейси.

— Всичко е наред, Робърт — насърчи го тя задъхана, трудно поемайки си дъх. — Само е малко бурно… скоро ще стигнем там.

Уви, въпреки всичките й усилия, светлините на желаното градче се приближаваха мъчително бавно. Гръбнакът й се късаше от болки, гръдта й се свиваше, дланите й, целите в мехури и изранени жестоко, я боляха. Непрекъснато усилващият се вятър изсмукваше силите й и като живо същество се бореше с нея, отблъскваше я назад от всеки завладян от нея метър.

Сега върху силното мъртво вълнение се наслагваха и обширни вълни, които се разбиваха над носа на лодката и пълнеха малкия съд с вода. Летящите пръски я измокриха до кожа. Мокрите коси залепнаха по лицето й, от което се отцеждаха капки. Искаше й се да заплаче, да отстъпи и се предаде, да потъне в забрава. Ала продължаваше да се бори и тласка лодката напред сякаш само с усилието на волята си.

Тогава, докато заслепена, почти останала без сили, теглеше веслата, силна вълна надигна лодката във въздуха, едното весло се плъзна по повърхността и като не срещна съпротива, се изхлузи от скобата си, изчезвайки в кипящата вода, а Грейси залитна и падна назад в лодката.

Смъртен страх прониза като с нож гърдите й. Сега наистина бяха загубени. Тя се надигна бавно, сграбчила с двете си ръце перилата на диво въртящата се в кръг лодка.