Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Мъжете започнаха работа и пробиха две дупки, дълбоки по един ярд, за динамитни патрони. В пет без четвърт дойде Дининг, постави патроните и ги възпламени. Осем вагонетки въглища паднаха.

— Дявол да го вземе, момчета — каза Дининг и кимна самодоволно. — Все първо качество. — Той се върна в главния тунел на Скъпър.

Но десетина минути по-късно Том Риди изтича подире му и каза набързо:

— Фенуик казва да дойдеш вътре. Вода влиза през дупките на патроните, казва той.

Том Риди и Дининг се върнаха в галерията. Дининг огледа стената, огледа я внимателно. Той откри една тънка струя; водата излизаше от стената, по средата между двете дупки за динамитните патрони, възпламенени преди малко. Появяването на водата никак не му се хареса.

— Дявол да го вземе, момчета — каза Дининг изплашен. — Пробили сме стената.

В тоя момент дойде Джорджи Дининг, син на Дининг.

— Джорджи, ела тук, момчето ми — извика Дининг.

Той извади писалката си и написа две бележки. Първата гласеше:

Мистър Уилям Хъдспет,

помощник-надзирател,

Драги сър, водата проби в Скъпър, разклонение №6. В ниското е стигнала до над глезените и продължава да приижда. В тунела влиза повече вода, отколкото помпата може да изчерпва. Може да дойдете вътре, да видите. Има много голяма опасност от наводнение.

Във втората бележка Дининг писа:

Водата проби в Скъпър, разклонение №6. Франк, предупреди другите работници в „Парадайс“, за всеки случай.

Джорджи потегли с двете бележки. Той вървеше бързо. Когато дойде до кръстопътя на двете галерии, той дочу слаб шум от пропадане и въздухът започна да се движи в обратна посока.

Изведнъж от тъмнината се зададоха бързо четири натоварени вагонетки, откачени. Джорджи отскочи с едно закъснение само от половин секунда. Вагонетките го повалиха, повлякоха го, влачеха го около двадесет крачки, прегазиха го и оставиха премазаното му тяло зад себе си. Вагонетките продължиха да летят надолу с трясък.

След като бе изпратил сина си с бележките, Дининг застана няколко минути, доволен, че бе направил каквото трябва. После той чу силен тътнеж. Това беше същият шум, чут от сина му по-слабо; понеже бащата беше по-наблизо, чу го по-силно, като тътнеж. Вкаменен от ужас, Дининг остана със зинала уста. Той знаеше, че това означава нахлуване на вода. Той инстинктивно се втурна в галерията Флятс, но щом като измина десетина крачки, чу как водата идва насреща му. Водата идваше със страшен рев и изпълваше галерията чак до тавана. Из нея се търкаляха телата на дузина миньори.

През двете секунди, колкото му оставаха, Дининг застана на място в тъмнината и през ума му мина мисълта: Дявол да го вземе, радвам се, че поне изпратих Джорджи навън от галерията! Обаче Джорджи беше вече мъртъв. Следния миг водата настигна Дининг и го повлече.

Франк Логън, надзирател на „Парадайс“, не получи бележката на Дининг. Бележката лежеше в мрака, изцапана с малко кръв, стисната в напълно откъснатата ръка на Джорджи Дининг. Обаче Франк също тъй чу тъпия шум и след една минута усети водата, стичаща се по нанадолнището, дълбока до коляно. Сега той и без бележката разбра, че водата е пробила.

Петнадесет души работиха край него. На двама той заповяда да отидат бързо и да съобщят на работниците в по-долните галерии. Другите тринадесет той насърчи да се отправят към шахтата, на около миля оттам.

Самият той остана. Той знаеше, че най-напред ще бъдат галериите на Скъпър; затова той се върна надолу да предупреди осемнадесетте работници в тия галерии. Тия хора, всъщност, бяха вече удавени преди още той да тръгне. И Франк Логън вече ни се видя, ни се чу.

Изпратените от Франк Логън тринадесет души към шахтата стигнаха до Атлас Дрифт. Там те се поколебаха и започнаха бързо да се съвещават.

Докато приказваха, водата нахлу по главната галерия на „Парадайс“, нахлу в Атлас Дрифт и в главната галерия на Глоб Коол. Мъжете чуха рева на водата и търтиха да бягат.

Обаче водата напредваше по-бързо от тях. Скоростта на водата беше страшна; тя ги подгони с животинска свирепост, нахвърли се върху тях с бързината и с неизбежността на потоп. Една минута преди това в Глоб Коол нямаше вода. Минутка след това водата вече ги бе помела.

След това водата нахлу в оборите. Четирите живи още понита бяха там — Нигър, Кити, Уориър и Джинджър. И четирите добичета зацвилиха ужасени. Уориър започна да рита срещу водата и да беснее из своя обор; той почти си строши врата, преди да се удави. Останалите кончета само цвилиха на място, цвилиха, цвилиха, докато водата се издигна над тях.