Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Макар и все още със скромни доходи, влиянието му нарасна неимоверно. Пет години Спрот работи робски и стана позната и омразна фигура в многочислената престъпна общност на Уъртли. Усърдно обработваше хората, които можеха да му бъдат от полза, и наистина, когато му беше изгодно, той можеше да бъде най-добрият компаньон на света. Но въпреки всичките му усилия, повишението все не идваше. През този период той се ожени и често жена му с всички сили се мъчеше да го предпази от отчаянието. Никога ли нямаше „да успее, да успее, да успее“?

Когато вече изглеждаше обречен да изживее живота си като провинциална посредственост, изведнъж се появи изпратена от небето възможност. Един случай на убийство, който беше възбудил обществения интерес, бе насрочен за разглеждане в съда на графство Уъртли. В навечерието на процеса видният прокурор, на когото бе възложено да поддържа обвинението, внезапно се разболя сериозно. Вместо да отложат делото, решиха да поверят случая на Спрот, тъй като неговите по-изтъкнати колеги бяха твърде много ангажирани с други дела, за да имат възможност да разучат комплицираните факти.

Това беше повратната точка в кариерата му. Онзи вътрешен глас продължаваше да му нашепва: „Успей, успей, успей!… Това най-сетне е твоят шанс!“. И той се хвърли с всички сили и средства, с които разполагаше, в обвинението срещу Рийс Матри. Намерението му беше да привлече като във фокус вниманието върху собствената си сила, да ги накара да се вцепенят, да онемеят от брилянтната му реч, и каквото и да става, да осъди обвиняемия. Успя!!!

Не бяха изминали още и осем месеца, когато го направиха секретар на съда в Ънмарстън и той влезе и кабинета на съдия в Темпъл 32 32 Сграда в Лондон, бивше седалище на ордена на тамплиерите, в което сега се помещават съдилища и адвокатски кантори. — Б.пр. . Но остана да живее в провинциалния си дом, което се улесняваше от бързите експреси между Уъртли и Лондон.

Отчасти поради обширните познания, отчасти и заради забележителната му юридическа ловкост, все по-често започнаха да му възлагат големи дела, на които той беше прокурор — функция, която изпълняваше тъй безупречно, че през 1933 година му дадоха рицарско звание 33 33 Благородническа титла, по-ниска от тази на баронета. — Б.пр. . Сега, на петдесетгодишна възраст, все така пълен с енергия и амбиции още по-раздути от успеха, той се чувстваше и беше наистина готов за по-високи полети. Тактиката му да остане и да живее в Уъртли бе дала плодове — поканиха го да се кандидатира на следващите избори за депутат от Консервативната партия в града, против Джордж Бърли, с голям шанс за успех. А веднъж озовал се в Камарата, постът на Главен държавен адвокат нямаше да бъде много далеч; после, с течение на времето, не би ли могъл да стане председател на Камарата на лордовете и пазител на държавния печат? И накрая да постигне апогея на кариерата си — министърпредседателския пост?

Разбира се, в хода на тази епична борба нагоре към върховете, твърде важно, съществено беше да бъде безкомпромисен и безпощаден. Спрот не хранеше никакви илюзии относно качествата, необходими за успеха. Животът беше сурова битка, в която можеха да оцелеят само най-приспособените.

С придобиването на все повече власт и намръщването му ставаше все по-тежко и респектиращо. Езикът му започна да шиба като камшик. Задължен в началото да се умилква и на всяка цена да предразполага другите към себе си, той се беше научил прецизно точно кога и как да се отърве от някого, който вече му бе свършил работа, кога да мине с разсеян поглед покрай друг, когото бе ласкал и залъгвал. А над всичко друго, беше усвоил изкуството винаги да бъде крачка напред от съперниците си, постоянно да доказва предимствата си, да демонстрира способностите си със застрашителна изява на воля и власт.

Естествено, създал си бе неприятели и добре съзнаваше репутацията, която беше придобил. За него говореха, че е приспособенец, който служи на дадения момент, че е блюдолизец и подмазвач пред силите на деня, че при всяка крачка нагоре хладнокръвно стъпва върху лицето на човека под себе си. Обвиняваха го, че сериозно е напакостил на някои хора. В частност, шепнеше се, че при упражняване на служебните си задължения като прокурор, твърде често прибягвал до вродената си дарба да направлява хода на правосъдието.

Докато се разхождаше неспокойно из кабинета си, лицето му все повече се мръщеше. Най-сетне призна пред себе си причината за сегашното раздразнение. Да, онзи въпрос, повдигнат така неочаквано пред Камарата на общините, му бе причинил най-горчиво разочарование. Разбира се, Джордж Бърли беше глупак и неговият партиен лидер сериозно го бе смъмрил. Още повече че министърът на вътрешните работи от самото начало беше потушил проклетата афера с възможно най-голяма твърдост. При все това изводите бяха в най-висша степен и най-меко казано нежелателни. В един ограничен кръг хора имаше значителни коментарии, които бяха стигнали и до ушите на жена му. Миналата вечер, когато бяха останали насаме, това я бе накарало да го разпитва тактично.