Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Бавно, малко намръщен, спирайки се, за да се вгледа разсеяно в някоя от най-хубавите си картини, той се върна назад през библиотеката към кабинета си. Къщата му беше богата и просторна. През последните десет години, воден от вродения добър вкус на жена си, той планомерно се беше стремил да постигне върха на изтънчеността и лукса. Ценеше своите фини вещи: малките готически столове, скъпите килими, статуетките от Роден 28 28 Огюст Роден (1840 — 1917) — френски скулптор. — Б.пр. и Майол 29 29 Аристид Майол (1861 — 1944) — френски скулптор. — Б.пр. , двата пейзажа на Констейбъл 30 30 Джон Констейбъл (1776 — 1837) — английски художник. — Б.пр. . Тези неща бяха едно недвусмислено доказателство за успеха му.

Беше се издигнал единствено със собствени усилия от най-скромния и презиран слой на обществото, по неговия израз — „от по-малко от нищо“. Останал сирак, той беше отгледан от леля си — мършава и отрудена мрачна жена, облечена в шал и дървени обувки на нозете, с лице зацапано от въглищен прах. Бедната женица едва свързваше двата края като сортировачка на въглища в обеднелия миньорски район Гедсхил, близо до Нотингам. Въпреки тази съкрушаваща обстановка, мръсотията и нищетата на едностайното жилище в миньорското селище, ритниците и шамарите, с които го обсипваха още от самото начало, Матю Спрот бе обладан от едно-единствено желание — да успее. Мотото: „Ще успея, ще успея, ще успея!“ беше като гравирано, незаличимо в сърцето му.

В началото, както в кариерата на повечето създали се сами мъже, и той следваше модела на трескаво усърдие и щастлив шанс. Беше умен младеж и неговият учител в Гедсхил — човек влюбен в класиците — му даваше нощем безплатни уроци.

На четиринайсет години, вместо да слезе в мината, той избяга в Уъртли и стана момче за поръчки, а после чиновник в печатарската фирма на Марсдън и компания, която понякога отпечатваше бланки и образци за съдилищата. Тук Спрот за пръв път можа да хвърли поглед към машинарията на съда. Пришпорен от тази впечатляваща картина, той усилено започна да се учи и самообразова през свободното си време. После му се отдаде възможност да постъпи като начинаещ служител в кантората на стария Томас Хейли — уважаван адвокат с добра репутация в околията.

Спрот избра правото не от вътрешно влечение и не защото се чувстваше морално пригоден за тази професия, а тъй като усещаше, че тя в най-голяма степен би му предоставила шанса да придобие власт. „Ще успея, ще успея, ще успея!“ — думите пулсираха и шумяха като вихрено въртящи се колела в мозъка му.

Спрот, разбира се, нямаше никакво намерение да продължава кариерата си на обикновен помощник в кантората на Хейли и след като изминаха пет години и издържа последните изпити пред Юридическото дружество, той напусна и започна самостоятелна практика. Заряза бившия си учител и работодател, който, с разклатеното си здраве, беше вече твърде зависим от него, за да блъска сам. Но имаше ли това някакво значение?

Сега беше само солиситър 31 31 Адвокат от по-нисък ранг, който има право на всякаква адвокатска практика, но може да пледира само в по-низшите съдебни инстанции. — Б.пр. , но първата крачка към осъществяването на основната му амбиция беше направена. Изпълняваше задълженията си със завидна енергия и продължаваше самостоятелното си обучение по общо и конституционно право. Когато се почувства подготвен и успя да събере необходимата такса, той подаде молба името му да бъде заличено от списъка на солиситърите, постъпи в лондонското адвокатско сдружение и получи пълноправна адвокатска практика.

Спрот не си затваряше очите пред трудността на задачата, с която се беше нагърбил. Имаше малко пари и малко връзки. Много месеци той беше принуден да обикаля съдилищата като адвокат без дела. Тогава му предложиха да чете лекции в адвокатското сдружение, което имаше и образователни функции. Той прие, но само като временно занимание — като трамплин, от който да стане полезен на онези, които държаха властта, и място, където можеха да го забележат. Постепенно стана известен като интелигентен мъж с неизчерпаемо трудолюбие и специални познания по наказателно право. Освен това беше добър оратор с дарба за остроумни забележки, язвителни или добродушни — според случая, и изключителна способност, стигаща до гениалност, да манипулира с емоциите на съдебните заседатели.

През 1910 година, когато наближиха парламентарните избори, той се нареди под знамето на подкрепящите местния консервативен кандидат сър Хенри Лонгдън. Спрот не пожали сили. По всяко време на денонощието произнасяше патетични речи на предизборните събрания. Лонгдън беше избран в парламента и Спрот получи наградата си. Към него потече пълноводен поток от дела и той все по-често и по-често се явяваше като адвокат на обвинението в съда на Уъртли.