Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Същия следобед, докато упорито си пробиваше път през мелодията на последното за деня танго, горчивината го обливаше на вълни. Бедният Суон беше прав — напразна бе всякаква надежда за официална помощ. Сам трябваше да се справи с всичко. И бог му е свидетел, щеше да се справи. Той стисна решително челюсти. Не беше победен. Едва бе започнал борбата. Какъвто и да беше рискът, трябваше отново да се добере до Луиза Бърт. Сега у нея беше едничкия му шанс. Ако властите бяха ударили Марк Булия през пръстите, нямаха основания да постъпят така и с Луиза Бърт. Възможно беше тя все още да не е предупредена.

Вечерта той отиде право в квартирата си, взе плик и лист обикновена хартия и написа:

Скъпа Луиза,

Съжалявам много, че не можах да дойда на предишната ни среща, но това не беше по моя вина. Надявам се, че ще ми простиш. От деня, в който се видяхме, постоянно мисля за теб. И защото това е така и сега, би ли се срещнала с мен идната сряда в „Дъба“? Приятелят ми няма да бъде с мен. Бъди там около седем, Луиза. Очаквам с нетърпение удоволствието да бъда в компанията ти и те уверявам, че няма да бъдеш разочарована, както неизбежно се случи миналия път.

Оставам твой

Два дни по-късно получи отговор:

Драги господине,

Бих искала да те срещна, само че бъди внимателен и повиче не се навъртай край градината, нито край задната врата. Само бъди на същото място, както е оговорено и аз ще се опитам да бъда там. С моите най-добри оважения, ни повиче, ни по-малко сега-засега.

Сподавен вик на задоволство се надигна и спря на устните на Пол. Луиза Бърт все още не подозираше нищо, възможността за него си оставаше. С нетърпение очакваше да дойде сряда. През последните четиридесет и осем часа постоянно го бе глождила мисълта: да не би действията на Бърли в Парламента да са компрометирали и самия него пред властите. Сега с облекчение се почувства убеден, че незначителното съобщение в „Куриер“, отнасящо се до баща му, е минало незабелязано в Уъртли.

Но за нещастие, в това си убеждение той твърде много се заблуждаваше.

Същата сутрин тъкмо в момента, в който Пол получи писмото на Луиза Бърт, един мъж на около петдесет, с едро телосложение, но с характерното лице на актьор, стоеше във всекидневна на къщата си, загледан през прозореца в широката поляна, прорязана от цветни лехи и оградена с храсти от рододендрон. От съседната стая долиташе бъбренето на двете му дъщери, които се готвеха за изложбата на понита в училището Сейнт Уинифред. От време на време чуваше и любимия глас на жена си Кетрин да вмъква с по-нисък тон някоя остроумна забележка. Но въпреки тези весели белези на семейно единение, сър Матю Спрот беше в лошо настроение.

Влизането на прислужницата, която започна да разчиства богато отрупаната маса, прекъсна нишката на мислите му и с онзи сприхав поглед, запазен само за нисшестоящите, той отиде в съседния хол. Тук малката група бе вече готова. Жена му, особено очарователна с късата си кожена наметка и кожена боа от същия кафяв цвят, слагаше ръкавиците си. Момичетата, спретнати и гиздави в костюми за езда и кадифени шапки, носеха нагайките 27 27 Нагайка — покрита с кожа, къса, гъвкава пръчка за подкарване на коня при езда. — Б.пр. си с позлатени дръжки, които той им беше подарил за миналата Коледа. По-голямата беше на шестнайсет години — стройна, мургава и спокойна като майка си, докато по-малката, която с късата си, закръглена фигура и румения цвят на кожата си, приличаше повече на него, току-що бе навършила дванайсет.

Лицето му просветна, щом двете му деца го наобиколиха и шумно започнаха да настояват да ги придружи и той, докато жена му, наблюдавайки сцената със спокойна усмивка, добави увещаващо:

— Ще ти подейства добре, скъпи. Много се претоварваш напоследък.

Беше стройна нежна жена, с бледо овално лице, което излъчваше особена приветливост. На четиридесет години, с нежни лицеви кости и запазена снажна фигура, тя все още изглеждаше като момиче, по лицето й носеше отпечатъка на нещо нездраво, на постоянната борба с болестите през целия й живот. Чистата й бяла кожа беше прозрачна. Пръстите на ръцете — дълги и заострени.

Загледан в нея с нескрита обич, Спрот се поколеба, поглаждайки устните си с пръст — привичен жест. После смекчи отказа си с шега:

— А кой ще печели парички, ако и аз се заскитам с вас?

Той им отвори входната врата. Закритата кола с шофьора Бенкс вече ги очакваше на алеята. Скоро те се настаниха удобно, с колене увити в пътно одеяло. Когато потеглиха, Кетрин се обърна и му махна с ръка през задното стъкло на лимузината.