Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

— Присъствах на мача. Вие играхте добре. Ако теренът не беше толкова кален, можехте лесно да спечелите. Седнете. Вземете онзи стол.

Въздъхнах дълбоко, без да мога да повярвам, че щастието ми се дължи тъкмо на този случай, на този ожесточен мач, който бяхме загубили, при проливен дъжд с един гол, вкаран от наказателен удар — едно поражение, което ме бе накарало да пророня горчиви сълзи в съблекалнята. И все пак беше така. Франк Гавинтън беше футболен запалянко, стар национал, който бе играл редовно в Куинс парк, първокласния шотландски любителски тим, и на два пъти бе представял родината си в Хампдън парк. В продължение на половин час говорихме за футбол с интимната непринуденост на хора, които познават и обичат този спорт. После, неочаквано, той стана и ми протегна ръка.

— Явете се утре в девет часа. Зная, че ще бъдете точен. О, да не забравя! — повика ме той обратно: — Ние плащаме в аванс. Вземете това… първото ви тримесечно възнаграждение.

Гавинтън взе писалката си, попълни чек за двадесет и пет гвинеи и ми го подаде, без да ме погледне. Почувствах се така развълнуван, че не можах да проговоря. Надявах се, че той не бе отгатнал тежкото ми материално положение, и все пак имах впечатление, че то му бе известно. Сега обаче можех вече да уредя сметките си с мисис Грант да откупя часовника и куфара си. С една дума, бях спасен.

Нямаше нищо по-навременно от това назначение; то, разбира се, беше несравнено по-хубаво от всяка служба, която бих могъл да получа в университетската болница. Следобед щях да бъда свободен да посещавам лекциите си. Разполагах с цял куп пари. Новата ми квартира — удобна дневна стая с камина и кресла, свързана с уютна спалня с червен килим, и с добре обзаведена баня — беше истински дворец в сравнение с мизерната дупка, която бях напуснал. Храната, неограничавана вече от състоянието на кесията ми, също се подобри, защото в Локли всичко се вършеше в голям мащаб. Закуската ми сега се състоеше от жито, покрито с гъст и пресен каймак от чифлика на болницата, огромна чиния с хрупкав бекон и яйца, благоуханно кафе, прясно руло и плодове. На обед (той се сервираше на персонала с известна тържественост) обикновено имахме супа, парче месо или печено пиле със зеленчук, чудесен десерт и сирене. Чаят, който ми се носеше в дневната в четири часа, беше винаги образец на кулинарно умение на готвача на института: подносът съдържаше чиния изкусителни пшеничени питки с мляко и сода, както и ония чудни глазирани сладкиши, които по необяснима причина са известни в Шотландия под името „френски кейк“. На вечеря — едно истинско пиршество — поднасяха студени блюда с кеджъри 7 7 Ястие от риба и яйца. — Б.пр. или къри 8 8 Ястие от задушено месо с пикантни подправки. — Б.пр. . Прибавете към всичко това и привилегията да слизате по всеки час на деня в голямата приземна кухня, за да хапнете нещо на крак, и ще можете да си представите промените в живота и в перспективите на един изгладнял младеж, който в продължение на седмици бе поддържал съществуването си само с по една суха кифла и чаша чай на ден.

Медицинският персонал на болницата се състоеше от управителя и още двама лекари: д-р Питърс, пълничък дребен мъж на средна възраст, с весело лице и истинска страст към операта, който обичаше да си тананика Верди и Офенбах дори по време на визитации, и д-р Джейн Кармайкъл, една очарователна и блестяща жена, обезобразена на млади години от някаква експлозия в лабораторията, която бе успяла да надживее нещастието си, като се посвети изцяло на грижите за душевноболните. Не бива да забравям и старшата сестра, мис Монтгомъри — крехка и стройна дама с посребрена коса, спокоен говор и изящно държане, чиито нежни ръце трябваше да се справят със значителна част от трудните задължения около ръководството на института и която с една утешителна дума, с един-единствен благ поглед можеше да усмири и най-буйния пациент. Всички тези сърдечни хора проявиха към мене доброта и търпимост, за което се стараех да се отплатя, като хвърлях в работата цялата си енергия и способности.

Безспорно задълженията в болницата в Локли не бяха нито интересни, нито разнообразни. Аз раздавах лекарства, приготовлявах огромни количества разтвори от калиев, натриев и амониев бромид, хлоралхидрат, паралдехид и много други медикаменти, които се използваха широко като успокоителни средства. Вършех бактериологичната работа и правех микроскопските изследвания на патологични проби. На мен се падаше и твърде странното задължение да храня пациентите, които отказваха да ядат; тая процедура изискваше да се вкарва стомашна сонда през носа и представляваше особено трудно изкуство, в което станах скоро истински специалист. Освен това държах болничните листове, дежурех в помещенията вечер, когато някой от лекарите имаше свободен ден, и изобщо се стараех да бъда полезен и приятен на моите началници. Но едно от главните ми занимания по нареждане на д-р Гавинтън, който ценеше особено този вид лечение, беше да общувам с нашите пациенти, да организирам игрите им, с тях да играя тенис, крикет и хандбал и да участвам в концертите и танците, уреждани редовно за развличане и забавляване на болните.