Арчибалд Кронин - Песен за петаче

След като Бетюн се върна при нас, отбягвайки погледите ни, докато аз междувременно отбелязвах една страдалческа нула в картона за резултата, пазен специално за този ден, дойде ред на Къхоун. Заедно със Скот той бе най-добрата ни бухалка, така че на него можеше да се разчита, че ще остане в играта. За нещастие в този случай той успя да се задържи само десет минути и едва изкара измъчените девет точки. Усилията на следващия батсман бяха също толкова краткотрайни и дори много по-безрезултатни. Успя да направи само три точки. Над пейката на верандата надвисна тежкото, смразяващо усещане за безнадеждност. С всяка изминала минута притеснението ми се увеличаваше. Веднъж започнали да се издънваме, ние продължавахме в същия стил, като само за малко Хейли — нашият вратар, успя да задържи положението, правейки цяла десетка само от единични мятания, преди да дойде ред на Кънингам, който го разби. Последната моментна отсрочка бе извоювана от Дъглас — майстора на фалцовете, който, удряйки всичко подред, отбеляза четиринайсет точки, включително и три абсурдни, но изключително ценни граници.

Когато Дъглас излезе от играта, пресмятайки всичко дотук, ние имахме не повече от деветдесет и две точки за осем вратички, от които Скот-Хамилтън бе направил четирийсет и шест. И сега аз потръпнах, виждайки младия Скот-Хамилтън — поставен непосредствено преди мен в списъка на батсманите — да излиза нахакано на игрището. Държеше се толкова дръзко, че направо ме накара да му завидя. Хари имаше много клоунски привички и обичаше да предизвиква смях дори когато това ставаше за негова сметка. Успя да го направи и сега. След като зае отбранителна стойка с прекалено изразителни движения, той се придвижи напред и започна да заравнява някакви въображаеми неравности върху мястото на подавача. Успял да развесели зрителите, които с наближаването на късния следобед се бяха увеличили, той отново зае отбранителна позиция и погледна към подавача. Изпратената топка беше бавна — насочена към крайната пръчка. Хари се обърна, за да нанесе удар покрай крака си, но залитна и тупна по задник върху вратичката си. Крайният резултат от всичко това бе бурната експлозия от необуздан смях, към който невъздържано се присъединиха и защитниците. И сега аз трябваше да изляза на бойното поле сред тази весела атмосфера. Вече си бях сложил корите. Със странното усещане, че коремът ми изведнъж бе станал кух, аз мушнах бухалката под мишница и се затътрих надолу по дървените стъпала на верандата към онази широка зелена арена.

На половината разстояние до вратичката Скот тръгна към мен и ме пресрещна. Пребледнял от яд и разочарование, той ме посрещна с думите:

— Стрелбата им е абсолютно неориентирана, направо без цел. Онези тъпи безмозъчни крастави жаби сами се изгориха. Ти само дръж бухалката си изправена и остави на мен да правя точките.

Тези нечестиви разпореждания почти с нищо не подсилиха куража ми. Чувствах се толкова отчайващо нервен, че дори забравих да заема отбранителна поза. Играта се бе превърнала във фарс и за да се запазеше честта на крикета, трябваше да бъде завършена веднага с моето отстраняване. Първата топка направо отнесе вратичката ми. Втората ме удари в лакътя. И тогава настъпи краят на падението.

Докато се подреждаше игрището, Хестън, който съдийстваше откъм моята страна, ме приближи с бавни крачки, пъхнал ръце в джобовете на дългото си бяло палто.

— Дръж права бухалката — каза ми спокойно той. — Недей да бягаш от тях.

В последвалите събития Скот-Хамилтън се оказа героят, а аз просто бях негово спомагателно пособие за реализацията на плана му. Достатъчно е да кажа просто и кратко, че с невероятно голям късмет аз останах на игрището за повече от четирийсет и пет минути, оцелявайки по чудо, докато през това време Скот отигра още трийсет и една засилки. Накрая неговият резултат беше седемдесет и седем, докато моят общо — не повече от мизерните седемнайсет. Но освен че опазих вратичката си непокътната, изживях и момент на слава, когато, без да знам, че това е последната топка от мача, аз рискувах с един плосък удар, който някак си изпрати топката покрай подаващия и тя се изтъркаля до границата. Въобще не бях разбрал, че това е печелившият удар, докато не видях Скот да ме чака на алеята към съблекалнята.

Вътре, докато сваляхме корите си, всички се изредиха да го потупат и поздравят.

— Никога не съм подозирал, че ще имам нещастието да познавам такава некадърна шайка от гадни крастави жаби. Ти, Хари, беше най-гадната от всички. За щастие имаше и една жаба — обяви той, — която не беше съвсем крастава.